Съгласна съм с теб, но не мисля, че казармата може да покрие дефицитите във възпитанието на един човек.
Така и не са открити механизми, за да не се позволяват извращения там, съгласи се, че не можем да си позволим да произвеждаме болни млади хора като моят роднина. Извръщения е имало и в развитите страни иначе, това не е бил порок само на нашата казарма, затова и не само у нас са закрили тези структури. Съгласете се, че германците не са прости.
Другият, по-важен аспект е, че просто нямаме нужда вече от масова мобилизация на населението. Променили са се заплахите отвън, трябва да се промени и армията. Това, че някой имал добри спомени от там, че някой се надява да превъзпитали някои мамини синченца, не е достатачно за поддържането на такава скъпа и безполезна в наши дни система.
Който иска да се научи да ползва оръжие, все още може да отиде да служи - армията приема хора, а и има клубове по стрелба. Аз не вярвам, че това е най-важното за един мъж или жена в наши дни. По-добре е в това време мъжете ни да работят и да се грижат за образованието си.

Ако искаме да възпитаме социални компетенции у младите (ЖЕНИ и мъже), то можем да въведем 1 г. социална служба - да помагат тези хора в болници, училища, детски градини, хосписи, в чистотата, строенето на инфраструктура, но пак казвам - насила не можеш да възпиташ някое мамино детенце на 20 г. Първите 7 г. са решаващи.
Харесва ми единствено идеята за строителни войски. Там много неквалифицирани и неграмотни хора от малцинствата са учили занаят и структура. Не е зле да се създадат подобни, но на ДОБРОВОЛЕН принцип, в който трудът ще е платен, младежите ще бъдат осигурявани, хранени и обличани, ще се дават дипломи за квалификация (калфа, майстор), ще се подпълват дефицити (писане и четене, смятане, шофьорска книжка). Поддържането на такива войски е и смислено, защото в случай на нападение или на природни бедствия, винаги ще имаме нужда от маса хора, който да отстраняват щетите. Но пак казвам - трябва всичко да е доброволно и да дава перспектива на младежите.

Не се притеснявайте иначе за мамините синченца. Мама и тати ще ги оправят тях в живота, притеснявайте се за нормалните деца, които няма да имат възможностите им и изобщо нямат време за губене, а трябва да работят и да се образоват.
Глезените момичета по тази логика също трябва да ги вкарваме в казарма, ако ставаше дума за възпитание. АРМИЯТА не е за възпитание, те са за защита на националната ни сигурност. Редът и дисциплината там са само средство, но целта е защитата на България. Нямаме пари и нужда от казарми, каквито е имало преди.

Девойче 15 годишно. Ти как би се чувствало да те затворят от външния свят далеч от дома ти като в концлагер, с висока ограда от бодлива тел зад която не виждаш нищо, да те будят като говедо всяка сутрин в 6, и докато излизаш замаяна в коридора отвсякъде да се блъскат в тебе голите тела на стотиците други затворени като теб. Да излизаш полугола всяка сутрин на студа в тъмницата и да обикаляш бягайки двора няколко пъти, докато светят два прожектора, и гърми химна. А после да ви наредят в редици и да бухаш лицеви опори до припадък. След това да отидеш да закусваш и да ти дават едно смачкано яйце, старо сирене и чай с бром. Да сядаш на масата под команда сядай и се храни, а ако гъкнеш да рискуваш да изядеш боя. Да спиш общо четири часа на денонощие които не са наведнъж а два спиш два стоиш права пред оръжейната или чистиш мизерии, после пак два спиш. Да те изнудват-или да правиш кръводарение, или да чистиш цял ден в едни драки. Да ти крещят постоянно и да те обиждат. А за най-малкия гаф да те слагат дежурен. Знаеш ли какво е да се будиш от истерични крясъци в коридора и да видиш за пореден път как шапкаря е подбрал с маркуча дежурния щото не лъщи пода. Да ти хвърлят граната със запален фитил в краката за да видят как реагираш и чак като разбереш че не гръмва да знаеш че е било майтап. Да тропаш километри марширувайки вдигайки краката до разчекване а ходилата си да чувстваш все едно са те трамбовали с хилти. Да те карат да вървиш като циркаджия по греда намираща се на височина близо десет метра, която се и клати. А всичките наборници като тебе да превъртят и да се заяждат с тебе и нападат за най-малкото. Да си заобиколена от униформени постоянно и ако на някой от тях пропуснеш да козируваш да те натикат и в карцера. Да ти обяснява някакъв военен какъв педал бил някой си като теб щото не издържал и се хвърлил от прозореца. А знаеш ли че има точка във военния устав която гласи че ако не спиш с усмивка на лице трябва да те будят докато започнеш да спиш усмихнат. Или че си длъжен да търпиш всички мъчения и несгоди каквито и да са те. Знаеш ли колко хора са получили психически увреждания от казармата. Аз не знаех къде се намирам години след като излязох от там. От 12 години съм излязъл а още си знам мястото в столовата, а като тръгна да си тананикам песен обикновено се оказва някой от военните маршове. Наборната казармата е престъпление срещу човешкия живот. Нито съм станал по дисциплиниран нито повече мъж след нея. Просто ми отнеха една година от живота и не знаех къде се намирам още няколко след това. Не говорете дали трябва да го има нещо или не трябва ако не сте го изпитали на гърба си.

Не е редно тези, които не са минали през казармата да пледират за връщането и! Както каза номер едно, на чужд гръб и сто тояги са малко. Служих 2 години и 3 месеца задръжки - видях и "плюсовете" и минусите. Единствените плюсове бяха да се научиш на мизерия, ред и постоянна заетост с нещо, и че виждаш на всеки истинската му същност.

Военната подготовка беше на ниско равнище - за 2 години съм стрелял 1 път с автомат и един път с пистолет. Вярно, че бях в артилерията и може би затова, но интересното е, че с гаубица не съм стрелял нито веднъж, а бях мерач и след това командир на такава! От 6 разчета в батареята само 1 стреляше при учения, а другите симулирахме и то без да сме имали никакъв опит! Специлизираните знания се научаваха за 2-3 месеца, останалото беше просто поддържане на голяма армия заради тогавашният световен модел.

Сега за превръщането на момчетата в мъже. Ако униженията, смачкването на достойнството и на ентусиазмът от старите войници и началниците може да се нарече възмъжаване - да, момчетата ставаха мъже. Някои обаче не успяха да възмъжеят. Например от моето поделение един беше затрелян поради небрежност, друг беше ранен поради невнимание, трети се самоуби. Освен това, при ежедневните гаври с новобранци, в това число и сексуални, малко трудно се "възмъжава", според мен, не мислиш ли авторке?

За мен казармата си беше 2 години и 3 месеца затвор. Даже едвам си взех полагаемият отпуск, защото командирът на батареята, професионално "възмъжал" шапкар, го беше страх да ми занесе книжката на началника на поделението! Пикльо! Сам отидох, макар че по устав нямам право и добре, че началникът не беше в кофти настроение, та успях да усетя малко "социалистическа" свобода за 3 седмици.

Авторке, и тогава се крадеше - военните крадяха от поделенията, работниците от предприятията. Просто полицията биеше и нямаше гласност. Тия неща са си до съзнание, а в казармата ти смачкват съзнанието. Имаше един лаф за казармата - "влизат различно умни, излизат еднакво тъпи". Втората година го осъзнах напълно, като вижах как се трансформират новобранците. Отначало виждаш блясък в очите им, а след 2-3 месеца това погледът им помръква и са готови за примерни членове на тоталитарната система - хора готови на подчинение и без хъс за промяна и развитие. За тия години видях, че характерът на тия с които служих си остана същият- който си беше добър си остана такъв, който беше боклук не стана цвете. Само дето в добавка получиха две години загуба на време, обезверяване и останалите негативни неща за психиката. И гейчета си имаше, които не възмъжаха, следкато се уволниха, просто си траеха.

Към номер 3. Дори само усмивката, която слагаш накрая, когато говориш за чуждата трагедия, е достатъчна да се разбере, че изобщо не можеш да осъзнаеш какво означава някой да се гаври с теб! Ти съгласна ли си "по-устойчивите психически", които на практика са по-наглите и физически по-силни, да налгат простотиите си на по-слабите? Това ли е идеалът ти- да се мачкат по-кротките? Заслужаваш да те пратят 2 години в казарама, но и двете години да си като новобранец, за да вкусиш от хубавите спомени - наистина ги има, но са рядкост и обикновено за старите войници. ;)

Имаше и връзкари, които ги уреждаха и си караха казармата, като на курорт, но за масовият войник, казармата беше ужас. Почти вскички искаха веднага да се махнат, да не служат нито ден повече. Интересно, защо ли искаха да избягат от възмъжаването...