Много филми гледате, а малко знаете какво реално представлява българската казарма. Аз като влизах в нея преди 17 години, единствената представа за военните която имах беше от войничетата от Старкрафта. И съответно влязох там с тези си очаквания - че ще е някакъв екшън, стрелба докато прегрее оръжието, и че офицерите са като Алексей Стуков - строги и интелигентни хора на честта, които оценяват войниците според бойните им качества, и се отнасят достойно към тези които стрелят точно и са високо дисциплинирани. А на какво се натъкнах! На някаква плачевна посткомунистическа картина. Основното което правехме беше да дежурим прави през нощта в коридора, да правим оборки на боклуци в двора, да мъкнем нещо в някой склад или да чистим кенефа. През свободното време се набъчкваха всички върху една дървена пейка без облегалка в една стая и гледаха чалга. Е вярно ставахме в 5 и 50 да бягаме и правим лицеви опори ама това не виждам с какво прави някого повече мъж. На никаква дисциплина не ме научи, по-скоро от там научих повечето грозни обидни обръщения които знам. Смятайте че тази казарма която беше, двама от спецчистите от запад ще я натръшкат половината, а другата половина най-много сама да се изпозастреля, като редниците започнат от офицерите си. Между понятията смачкан психически и дисциплиниран няма нищо общо. Много добре направиха, че я закриха. Това беше една безполезна организация, в която всеки мачкаше този под него- полковника-капитана, капитана-старшината, а при наборниците по-силният по-слабият. Дисциплината беше химическа-като ни слагаха Бром в чая за подтискане на либидото и шапкаря изревеше "Без приказки сядай и се храни" - сядаш и ядеш като робот смачканото яйце с мазното парче салам и си сърбаш чая от ламаринената паница пред солничка от контейнер от фото лента.

Браво на номер 113, описал го е възможно най-точно. Българската казарма в онзи си вид беше една абсолютна пародия. Приказките, че имало дисциплина и че се ставало "мъж" са пълни измислици. Дисциплина беше последното нещо, което имаше, а вместо мъж можеше много по-лесно да станеш профан. Най-показателното нещо бе, че по се чоплеха семки директно в строя и това се правеше от сержанти и старшини. След това целият плац беше в шлюпки, които даже не се и чистеха. Никой обаче не правеше забележка на никого. Аз лично съм отдавал чест на капитан, седнал на ограда, без шапка, разпасан като лентяй, който в същото време люпеше семки. Единственото хубаво нещо беше сутрешната физ-зарядка. През останалото време, точно както е описал  се метеше, чистеха се полу-разрушени складове и се скубеше трева. Храната беше малко и лоша, а топлата вода беше мит. Общо-взето за казармата реват разни фатмаци, които си живееха живота на гърба на данъкоплатците и такива дето се чувстват прецакани, че са ходили, а други са се отървали. Гледам един познат не спира да пуска статуси за връщане на казармата във facebook. Бързо забрави обаче, как търсеше връзки под дърво и камък да го уредят на по-лека служба.

Аз съм жена на 27 години и моят випуск беше един от първите, които се спасиха от казармата.
Това в началото обаче не беше много сигурно и в гимназията си спомням, че момчетата трябваше да ходят на разни унизителни прегледи. Гледали им половите органи и анусите пред хилещи се дърти лелки (мед. сестри) и пред останалите момчета. Изобщо не им се ходеше и тогава още се обсъждаше, как да се спасят от казармата.
Всички над моята възраст не са успяли да се спасят, дори висшистите. Братовчед ми се върна направо друг човек - тих, смачкан и пречупен и не се възстанови след това. Познавам поне още 2-3 такива момчета. Днес братовчед ми няма жена и деца, личи си, че са го повредили там нещо, но не казва. Тайно всички мислим, че е станал жертва на сексуално или друго насилие, от което се срамува,
Авторке, ние не можем да си представим, какво е било, но в казармите е имало много извращения, а и глад, защото през 90-те държавата нямаше пари да храни и облича момчетата. После настана една анархия, но издевателствата си останаха. Баща ми е лежал като в затвор направо над 2 г. Двама от приятелите му са се самоубили. Няма майка, която да не е треперила от страх, изпращайки сина си там, защото не знаеш, какво ще ти върнат.
Не си мисли, че иначе глезените синчета не излизат и глезени от казармата. Къде с връзки, къде с подкупче тези винаги са се спасявали от трудното или от казармата въобще. Обирали са го нормалните момчета. Яд ме е, че казармата не са я премахнали по-рано, поне братовчед ми щеше да се спаси, защото беше усмихнат, весел и общителен човек, а се върна като скелет, смачкан и пречупен.
И днес, който иска може да служи, но му се заплаща доста добре за това, върви му стаж, учи нещо. Момчетата от моя випуск не са с нищо по-малко дисциплинирани от ходилите в казармата - повечето дори и бизнес си направиха, а за това се иска доста дисциплина и работа. Да не говорим, че целта на казармата не е била да възпитава глезените синчета, казарамата е била, за да се обучи голям процент от населението, което да защитава страната ни от вражеско нападение.
Днес обаче условията са други - никоя държава няма нужда от огромна армия, а от модерна техника, която не може да я управлява Сульо и Пульо. Казармите стават излишни. И в другите страни ги махкат. В Германия също няма казарма например. Днес сме заплашени от терористи да кажем, не от масивно нахлуване от съседна страна, защото с тях сме съюзници в НАТО и ЕС. Днес имаме нужда от малко, но добре обучени войници, не от маса пушечно месо. Мъжете ни, синовете ни и без това са ни твърде скъпи, за да ги подготвяме за пушечно месо на фронта.

Мисля, че е доста подлезурско като момиче, което не би било засегнато, да пропагандираш връщане на казармите. На чужд гръб и 100 тояги са малко.

“За това аз съм твърдо за казармата защото това наистина са били хора за мене. “

Ами тръгни с някой на 30 години, какъв ти е проблемът? Мога да те запозная и с братовчед ми.