Благодаря много за споделените спомени!!!
До ден днешен братовчед ми не иска да говори за казармата, но аз предполагам, че е станал жертва на всички, описани в 11 и 10 гаври сексуално насилие. НЕ Е БИЛ И НЕ Е МЕКА ДУША, просто е бил новобранец от друг град и не е познавал никого!
След казармата спря да си търси момиче например, дори от интернет и компютри спря да се интересува, а преди това си беше купил компютър, което беше рядко по това време.
Да допълня още към 10 и 11 - баща ми е служил някъде през края на 70-те години. Двама негови съкилииници по съдба са имали нещастието да са женени. Срещали са се с жените си тайно, баща ми ги е прикривал и е отнесасял карцер, което се е броило по някое време дори за служба, но после са го премахнали и е трябвало да внимава. Общо е лежал близо 3 години. Най-лошото е било, че не си знаел нито кога и дали ще те пуснат в отпуск, нито кога и дали ще те уволнят... Съкилииниците на баща ми е трябвало да охраняват някакъв вагон с оръжия, начите хванали та отвлекли влака!!!
НИЩО НЕ СЕ Е КАЗАЛО ПО ТОГАВАШНИТЕ МЕДИИ. Случаят е потулен, а момчетата са изчезнали.
Гаврата е била, че две седмици след това са уволнили баща ми и те е трябвало да бъдат уволнени!!!
При вуйчо ми пък едно момче-гейче просто не издържало вече на гаврите от останалите войници и почнало нарочно да се напикава всяка вечер. Какво ли не опитали, той почнал и на луд да се прави, накрая го осовбодили. Да не говорим, че сме пограничен район и навремето са карали обикновенните войничета да стрелят по разни източно-германци по границите. Много има и тук травмирани хора - или убиваш, или Белене за теб и семейството ти.Все сакатлъци ставали, но е лесно на такива като авторката да говорят. Познавам братовчед си преди да отиде в казармата, гледам го и след това. Човекът е почти на 33 години, но все още не е преодолял травмата.


Който иначе иска да служи и днес може да го направи. Ще получава дори заплата, хубави униформи и нови обувки, храна, оборудване и нормално отношение, защото в професионалната войска няма, защо да има извращения - първо много по-малка е числеността, второ - всички се гледат като колеги и няма „новобранци“ и „стари зайци“. Край на разплаканите майки на убити, самоубити и осакатени войничета!!!

Девойче 15 годишно. Ти как би се чувствало да те затворят от външния свят далеч от дома ти като в концлагер, с висока ограда от бодлива тел зад която не виждаш нищо, да те будят като говедо всяка сутрин в 6, и докато излизаш замаяна в коридора отвсякъде да се блъскат в тебе голите тела на стотиците други затворени като теб. Да излизаш полугола всяка сутрин на студа в тъмницата и да обикаляш бягайки двора няколко пъти, докато светят два прожектора, и гърми химна. А после да ви наредят в редици и да бухаш лицеви опори до припадък. След това да отидеш да закусваш и да ти дават едно смачкано яйце, старо сирене и чай с бром. Да сядаш на масата под команда сядай и се храни, а ако гъкнеш да рискуваш да изядеш боя. Да спиш общо четири часа на денонощие които не са наведнъж а два спиш два стоиш права пред оръжейната или чистиш мизерии, после пак два спиш. Да те изнудват-или да правиш кръводарение, или да чистиш цял ден в едни драки. Да ти крещят постоянно и да те обиждат. А за най-малкия гаф да те слагат дежурен. Знаеш ли какво е да се будиш от истерични крясъци в коридора и да видиш за пореден път как шапкаря е подбрал с маркуча дежурния щото не лъщи пода. Да ти хвърлят граната със запален фитил в краката за да видят как реагираш и чак като разбереш че не гръмва да знаеш че е било майтап. Да тропаш километри марширувайки вдигайки краката до разчекване а ходилата си да чувстваш все едно са те трамбовали с хилти. Да те карат да вървиш като циркаджия по греда намираща се на височина близо десет метра, която се и клати. А всичките наборници като тебе да превъртят и да се заяждат с тебе и нападат за най-малкото. Да си заобиколена от униформени постоянно и ако на някой от тях пропуснеш да козируваш да те натикат и в карцера. Да ти обяснява някакъв военен какъв педал бил някой си като теб щото не издържал и се хвърлил от прозореца. А знаеш ли че има точка във военния устав която гласи че ако не спиш с усмивка на лице трябва да те будят докато започнеш да спиш усмихнат. Или че си длъжен да търпиш всички мъчения и несгоди каквито и да са те. Знаеш ли колко хора са получили психически увреждания от казармата. Аз не знаех къде се намирам години след като излязох от там. От 12 години съм излязъл а още си знам мястото в столовата, а като тръгна да си тананикам песен обикновено се оказва някой от военните маршове. Наборната казармата е престъпление срещу човешкия живот. Нито съм станал по дисциплиниран нито повече мъж след нея. Просто ми отнеха една година от живота и не знаех къде се намирам още няколко след това. Не говорете дали трябва да го има нещо или не трябва ако не сте го изпитали на гърба си.

Не е редно тези, които не са минали през казармата да пледират за връщането и! Както каза номер едно, на чужд гръб и сто тояги са малко. Служих 2 години и 3 месеца задръжки - видях и "плюсовете" и минусите. Единствените плюсове бяха да се научиш на мизерия, ред и постоянна заетост с нещо, и че виждаш на всеки истинската му същност.

Военната подготовка беше на ниско равнище - за 2 години съм стрелял 1 път с автомат и един път с пистолет. Вярно, че бях в артилерията и може би затова, но интересното е, че с гаубица не съм стрелял нито веднъж, а бях мерач и след това командир на такава! От 6 разчета в батареята само 1 стреляше при учения, а другите симулирахме и то без да сме имали никакъв опит! Специлизираните знания се научаваха за 2-3 месеца, останалото беше просто поддържане на голяма армия заради тогавашният световен модел.

Сега за превръщането на момчетата в мъже. Ако униженията, смачкването на достойнството и на ентусиазмът от старите войници и началниците може да се нарече възмъжаване - да, момчетата ставаха мъже. Някои обаче не успяха да възмъжеят. Например от моето поделение един беше затрелян поради небрежност, друг беше ранен поради невнимание, трети се самоуби. Освен това, при ежедневните гаври с новобранци, в това число и сексуални, малко трудно се "възмъжава", според мен, не мислиш ли авторке?

За мен казармата си беше 2 години и 3 месеца затвор. Даже едвам си взех полагаемият отпуск, защото командирът на батареята, професионално "възмъжал" шапкар, го беше страх да ми занесе книжката на началника на поделението! Пикльо! Сам отидох, макар че по устав нямам право и добре, че началникът не беше в кофти настроение, та успях да усетя малко "социалистическа" свобода за 3 седмици.

Авторке, и тогава се крадеше - военните крадяха от поделенията, работниците от предприятията. Просто полицията биеше и нямаше гласност. Тия неща са си до съзнание, а в казармата ти смачкват съзнанието. Имаше един лаф за казармата - "влизат различно умни, излизат еднакво тъпи". Втората година го осъзнах напълно, като вижах как се трансформират новобранците. Отначало виждаш блясък в очите им, а след 2-3 месеца това погледът им помръква и са готови за примерни членове на тоталитарната система - хора готови на подчинение и без хъс за промяна и развитие. За тия години видях, че характерът на тия с които служих си остана същият- който си беше добър си остана такъв, който беше боклук не стана цвете. Само дето в добавка получиха две години загуба на време, обезверяване и останалите негативни неща за психиката. И гейчета си имаше, които не възмъжаха, следкато се уволниха, просто си траеха.

Към номер 3. Дори само усмивката, която слагаш накрая, когато говориш за чуждата трагедия, е достатъчна да се разбере, че изобщо не можеш да осъзнаеш какво означава някой да се гаври с теб! Ти съгласна ли си "по-устойчивите психически", които на практика са по-наглите и физически по-силни, да налгат простотиите си на по-слабите? Това ли е идеалът ти- да се мачкат по-кротките? Заслужаваш да те пратят 2 години в казарама, но и двете години да си като новобранец, за да вкусиш от хубавите спомени - наистина ги има, но са рядкост и обикновено за старите войници. ;)

Имаше и връзкари, които ги уреждаха и си караха казармата, като на курорт, но за масовият войник, казармата беше ужас. Почти вскички искаха веднага да се махнат, да не служат нито ден повече. Интересно, защо ли искаха да избягат от възмъжаването...

Можеш да го кажеш на една моя позната, чийто син почина в казармата след удар по главата с пистолет. Мъжът й се пропи, а 22 години по-късно тя все още няма други дрехи освен черни.

Номер 14 вероятно е богаташко синче, което се е уредило с връзки. За съжаление не всички са имали този късмет.

Аз съм жена и съм твърдо против казармата. За мен е равнозначно на това да отидеш в затвора!