Кремълският ЧеКатило, виновен и за убийствата на повече от 300 руски журналисти, се прави на бодър мъжкар, на спортист и непукист. Но изглежда все по-нервен, все по-обречен, все по-мъртъв. Придоби вида на човек, който чувства предизвестената загуба. Който няма печеливш ход. Който в края на живота си ще бъде принуден да повтори думите на истинския Чикатило, убил и изял 53 човешки същества: „Моля се на Бога повече никога да не се раждат такива като мен…”

У нас туземните служители на култа към новата полуимперия, които се стремят да изтрият България от картата, би трябвало да помнят, че Русия се превръща в най-голяма заплаха за нашето съществуване именно поради тяхната колаборация с нейните имперски домогвания.

Срещу заплащане или доброволно значителен брой лица в България участват в информационната война срещу страната си. Участват целенасочено и понякога доста яростно поради две причини: първо, поради наследствен комунизъм, мутирал в съветофилство и сега в путинофилия. Тези лица са потомци на активните борци срещу фашизЪма и капитализЪма (около 200 000 души), които бяха облагодетелствани от комунистическия режим и сега се „борят“ да възстановят поограничените си привилегии.

Втората група лица с български паспорти и съветско мислене са идейни или генетични наследници на руските шпиони, вербувани още в началото на XIX век. Едва сега излизат документи, че видни дейци на българската национална революция като Любен Каравелов, членове на БТРЦК, апостоли на Априлското въстание и кой ли не са били агенти на руското разузнаване. Някои са се полъгали заради мнимата роля на Русия като освободителка, но други са били откровени рубладжии.

Днес Кирияк Стефчов е превербуван от турски в руски шпионин. Щото заплатата и заплахата идват от РФ.

Съвременният нашенски русофил е човек, който мрази собствената си родина, защото не е Русия.

Къде е лекарството?

Излезе класацията на лондонския Institute for Economics and Peace, в която България заема 29-о място сред 162 държави. А “беззащитната и миролюбива, обградена от врагове-чакали, точещи зъби да отмъкнат природните ѝ богатства” Русия, която нещастниците от петата колона ни дават за пример и към която искат да ни прикачат, заема “престижната” 152-ра позиция.

Отговорът е един: спасението, процъфтяването и щастието на българската нация са в европейското семейство и в НАТО. Сред мирните и цивилизовани народи, чиито достоен приятел и съюзник винаги сме мечтали да бъдем.

Нямаме право да предаваме идеалите на светлите ни възрожденци. Да загърбваме Европа на Аристотел и на Марк Аврелий, на Леонардо и на Бетовен, на Шекспир и на Гьоте, на Виктор Юго и на Шандор Петьофи.

Културна и етническа съкровищница, лаборатория, създаваща бъдещето на Човечеството, Европа бе и остава най-напредничавият, най-хуманният, най-обаятелният проект на съвременната цивилизация. Европа на Възраждането и на Просвещението, на енциклопедистите и на социалните утописти, на социалните мечтатели, на мъчениците и на героите-борци срещу нацизма и комунизма. Европа на мореплаватели и християнски мисионери, на летци-романтици и на творци-импресионисти.

Европа на Одата на радостта и на „Върви, народе възродени”.

Атлантическа Европа се радва на седем мирни десетилетия зад щита на НАТО. Бившите руски сателити доброволно се включиха в Северноатлантическия Алианс, за да не се повтарят никога Унгария 1956, Чехословакия 1968 и настоящите Молдова, Грузия и Украйна. НАТО се разшири на изток, за да не се разширява Русия на запад, тласкана от амбициите и изкривените представи за света на някой кагебистки стратег. НАТО се оказа най-ефикасният хербицид срещу учтиви зелени плевели.

За първи път българската държава е там, където са я виждали нашите борци за национална независимост. Заедно с европейските народи и далеч от азиатското варварство.

От нас, днешните българи, не се иска много: да си стоим на мястото и да си опичаме акъла.

Нека Бог да просветли умовете и да подкрепи десниците ни!