„ФРОНТАЛНО“ получи сигнал за полузаконна и крайно неморална практика от страна на русенската фирма „Аристон-С“ ООД. Става дума поредица от граждански дела, в които шивашкото предприятие осъжда свои бивши работници да му заплатят по три заплати като обезщетение за неспазен срок на предизвестие при напускане. При всичките случаи след съдебната процедура фирмата прибира по над 1 000 лв заедно с лихвите, а осъдените плащат отделно адвокатските такси и разноските по делото.

Повечето дела са по член 221, ал 2 от Кодекса на труда, който гласи: „При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.“

Всички работници и служители в „Аристон-С“ ООД са принудени да подпишат при постъпване клауза в договорите си, че дължат максималното по кодекс тримесечно предизвестие при напускане на работа. По-старите работници пък са били заставени да подпишат анекси за тримесечно предизвестие към съществуващите си договори. Свидетели посочват, че при постъпване на работа в „Аристон-С“ ООД са били карани да подписват и празни молби за напускане, в които не е посочена дата.

Поводът за получения сигнал е предишна статия на „ФРОНТАЛНО“ за некоректна дейност на „Аристон-С“ ООД, свързана с подвеждащи реклами и платени медийни публикации. По категоричен начин тогава доказахме, че русенската фирма използва търговски трик, чрез който продава като „италианска мода“ под марката „BOBO ZANDER” собствената си продукция на българския пазар. По този начин тарикатите от „Аристон-С“ ООД въвеждат в заблуждение клетите родни снобари и им продават на солени цени „оригиналната италианска“ мода. Очевидно е, че русенските шменти-капели оцеляват на ръба на закона и нямат никакви скрупули да смъкват и по три кожи от работниците си на изпроводяк.

Брутална експлоатация на работниците

От гледна точка на закона всичко изглежда изпипано и съдилищата се произнасят в полза на „Аристон-С“ ООД. Над законността обаче, стои престъпна схема, водеща до съдебни победи, постигнати чрез нелегални практики и системни нарушения на трудовото законодателство. Ако в Русе имаше Инспекция по труда, тази фирма отдавна трябваше да е затворена или поне да бъде принудена да спазва разпоредбите на трудовото право. Но, не би. Според бивши служители, собствениците са в топли връзки, както със самата инспекция, така и с местната власт. Бруталната експлоатация на работниците и служителите тече от години и е свързана с редица нарушения на законодателството, които обаче контролните органи (вероятно напълно съзнателно) не са си направили труда да установят. Следният списък, без да претендираме за изчерпателност, е изготвен на базата на оплаквания от служители на фирма „Аристон-С“ ООД, публикувани в сайта bgrabotodatel.com. Според тях във фирмата са налице следните практики:

• принуда към полагане на извънреден труд;

• неплащане на положен извънреден труд, според предвиденото в нормативните уредби 50% увеличение на заплатата за всеки час извънреден труд в нормален работен ден, 75% увеличение на час за почивни дни и 100% увеличение за официални празници;

• липса на официално отчитане по ведомост на положен извънреден труд;

• установяване на системно принудително удължаване на работното време над договорения 8-часов работен ден;

• нарушения в заплащането на законния отпуск, както и в самото ползване на отпуск;

• заплащане на част от трудовите възнаграждения без отчитането им във фишовете за заплати с цел неплащане на осигуровки и укриване на данъци;

• нарушения в заплащането на отпуски по майчинство;

• нарушения в отчитането и заплащането на болнични дни;

• незаконни вътрешни финансови глоби и удръжки от заплатите на работниците;

• незаконни уволнения на работници.

Към всичко това трябва да се добавят и оплакванията за грубо отношение, постоянни обиди и унижения от страна на собствениците и мениджърския екип към работниците. Впрочем, без да пресилваме, в повечето оплаквания става дума за отношения на феодал (работодател) към крепостни селяни (работници). Всички тези, меко казано, неудобни условия на труд вървят в комплект с ниско заплащане и нагло погазване на разпоредбите на трудовото законодателство.