Много си мислят, че празнуването на "День Победы" е традиция на Руснаците започнала през 1945 и непрекъсната до ден днешен.
Но всъщност е един празник изсмукан от пръстите на комунистическата върхушка през 1965.
Преди 1965 в СССР е имало само едно отпразнуване на "День Победы" с военнен парад и то е било на 24-ти Юлий 1945 на Червения Площад в Москва.
След този парад "День Победы" само се е отбелязвал в СССР на различни дни през месец Май,
с малки тържества по предприятията след работно време но не е бил официален празник до 1965 и военни паради не е имало.
През 1963 Украинската ССР прави 9-ти Май официален празник въпреки, че капитулацията на Райха е била подписана от Съюзниците още на 7-ми Май, 1945 в Раймс, Франция.
Но Сталин дава нареждане на Съветския представител на Капитулацията в Реймс да не подписва от името на СССР
и изисква нова Капитулация да бъде подписана на следния ден 8-ми Май 1945 в Берлин.
Желанието на Сталин е удовлетворено и новата Капитулация е подписана на 8-ми Май в Берлин.
ПОРАДИ ТОВА В ЕВРОПА И СВЕТА
8-ми МАЙ 1945 Е "ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА В ЕВРОПА"
Но поради обстоятелството, че церемонията по подписването в Берлин става късно вечерта, и разликата в часовите пояси,
Капитулацията в Берлин подписана в Берлин на 8-ми Май 1945 е била подписана по Московско време малко след полунощ в ранните часове на 9-ти Май 1945 (по Московско време)
Поради това през 1963 Украйнска ССР приема не 8-ми Май както се празнува в цяла Европа, а 9-ти Май за "День Победы" на Украинската ССР.
След 2 години във връзка с 20 годишнината от 1945,
Брежнев прави Украинския 9-ти Май празник на целия СССР под името "День Победы",
като също така
1) обявява празника за платен, но неприсъствен работен ден.
и
2) въвежда провеждането на Военния парад и манифестацията на Червения Площад
3) поклонение пред паметника на незнайния войн.
След 1991 празника престава да се празнува с изключение на 1995 за 50 годишнината, но без манифестации и военни паради.
Манифестациите и военните паради се връщат през 1998 и продължават до сега.
Най-вероятно връщането на празнуването на 9-ти Май през 1998 е послужило като един отдушник на ропота на много дребни гладни комунисти, за които промените не са донесли нищо добро и те започват да се сплотяват около Генна́дий Андре́евич Зюга́нов главния противник на Борис Елцин.
Борис Елцин връща комунистическия празник и така успява да разбие единството на дребните гладни комунисти започнали да се сплотяват около Генна́дий Андре́евич Зюга́нов.

По времето на Сталин е имало само един военен парад на 24-ти Юлий 1945 на Червения Площад в Москва.
До 1963 година преките участници са били все още в активна възраст и с ума си и те са били УЖАСНО ТРАВМИРАНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОТ ПРЕЖИВЯВАНИЯТА СИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА И НИКОЙ ИСТИНСКИ УЧАСТНИК НЕ Е ИСКАЛ ДА СИ СПОМНЯ КОШМАРИТЕ НА ВОЙНАТА И МНОЗИНСТВОТО ОТ НИСКИТЕ ЧИНОВЕ И ВОЙНИШКАТА МАСА СА БИЛИ МНОГО КРИТИЧНО НАСТРОЕНИ СРЕЩУ СТАЛИН, КОМАНДВАНЕТО И НАЧИНА НА ВОДЕНЕТО НА ВОЙНАТА.
Едва когато спомените започват да избледняват, Хрушчов и Съветското ръководство започват да се замислят за нещо което би обединявало разочарованите от социализма Съветски граждани и да се предотвратят центорбежните тежнения от края на 1950-те години.
Едно средство което изобретява Съветското ръководство е било честването на "День Победы", като неприсъствен ден с много награди, ядене и пиене и възможност за развлечение на народа.
Създават се цели легиони от фалшиви "ветерани" разказващи мелодраматични "спомени", накичени с ордени и медали от БИТПАЗАРИТЕ и облечени с униформи ПАК ОТ БИТПАЗРИТЕ, който много често произходат от различни родове войски и са компилации родени от липса на познаване на действителните униформни, знаци, пагони и награди.
Всъщност идеята на Хрушчов се материализира от Брежнев наскоро след свалянето на Хрушчов и обикновенните Съветски хора възприемат празника като реакция срещу Хрушчовизма и така се обединява Съветското общественно мнение което тогава е било компот от върл сталинизъм, реформистки хрушчовизъм и напълно разочарование от социализма и комунизма и търсене на демократична алтернатива или даже връщане към царизма.
Общо взето един от най-хитрите ходове на комунистическия режим на Брежнев.

след 1963 вече на са били травмирани ? или е друга причината ..............

Който е оцелял ежедневно е имал кошмари от времето на войната до смърта си,
но същевременно се е радвал, че е оцелял.
Освен това след 1959 се започна и едно бавно и постепенно олабване на режима и подобряване на живота във всяко отношение - в магазините имаше повече стоки, заплатите се повишаваха макар и много бавно. Пусна се малко Западна естрадна музика и се разрешиха Западни танци. Започна се търпимост към начин на обличане, прически и даже носене на бради.
Изобщо особенно след 1961 се създаде една надежда за по-добро бъдеще и имаше с какво да се залъже човек през деня.
Но който беше минал през кошара на войната само като задремеше се стряскаше от ужасите които се връщаха в съня му до край.