„Как е? Как е кооперацията, по-добре ли сте?” С тези думи зам.-министърът на земеделието Титко Черноколев и член на Политбюро на БКП се обръща към селяните село Горна Гращица, Кюстендилско, през 1949 г. Как те му отговарят разбираме днес от доклада на ДС за обиколката на високопоставения комунистически функционер: „...Едни започнаха да плачат, други да се карат, трети да псуват и да задават най-различни въпроси: Взехте ни нивите, оставихте ни да гладуваме, умираме и други подобни”. Това е посочено в рапорта на оперативния работник Георги Стоименов от 2-ра охранителна група, 2-ро отделение при 5-ти отдел на Дирекция Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.
http://desebg.com/20...-06-07-13-51-04
Докараха селяните в градовете - нито станаха граждани, нито свестни работници. Всички бяха недоволни. И сега плащаме за "партийната линия" на малоумната им партийка!
Де да беше партийка.... Беше си мастодонт със 700 хиляди члена! Активното половин вековно зомбиране в стил - "От теб нищо не зависи - за теб мислят много отговорни другари!" доведе да настоящето ментално състояние на гражданите! Чакащите някой нещо да направи за да се оправим са многобройни, както и търкащите билетчета. Готови са да повярват на всеки, който обещава лесен и бърз начин, което си е чиста простотия и дивотия. След поредния "спасител" започва плюенето по него и блестящия извод, че всички са маскари...
позволявам си да продължа заглавието -"....трети псуват", А ЧЕТИРИ ОКОЛИИ - Видинска, Ломска, Кулска и Белоградчишка, СЕ БУНТУВАТ. От ноември 1950 година да края на април 1951 година, тези четири околии на Северозападна България се вдигнаха на бунт (т.н. "Кулски събития" и "Ябланишки събития") и в тях беше обявено военно положение: комендантски час от залез слънце до изгрев, на улиците военни въоръжени патрули, на вход-изходите на селищата, ж.п.гари, пристанищата на Дунав ( във Видин и Лом)- въоръжени войници, милиционери и цивилни проверяваха "кой влиза или излиза от селището и къде отива". През нощта след 24 часа, три-четири семейства ( от Видин), бяха събуждани и превозени до ж.п.гарата - към пътническия влак бяха прикачени товарни вагони и тези семейства бяха превозвани безплатно до Лудогорието, до Странджа-Сакар. Аз бях на 7 години и заедно с другите апаши от махалата ( не циганската ) се въртяхме около войничетата - униформи, автомати ППШ, По-късно научихме какво е ставало с родителите ни. ,И през 1953 година бяха ликвидирани "горяните" и в София бе издигнат Паметника на съветската армия.- най-грандиозния паметник в столицата на България. "от Признателна България".и ни водеха да полагаме цветя.