Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2021 03:37 - Продължение - Трета Част
Автор: bdenkov Категория: История   
Прочетен: 174 Коментари: 0 Гласове:
0



XI. НОВ дух е потребен за нашето училище.   Всеки човек с ум и съвест ще признае, че никакви други придобивки не могат да се сравнят с ония велики ценности, които може да даде на младежта религиозно-нравственото възпитание. Никакъв учебен предмет не може да има за възпитанието на младежта онова значение, което би могло да има религиозно-нравственото обучение. Необяснимо е, какви съображения и цели са могли да накарат ония, които са редили сегашната програма за нашите средни учебни заведения, да поставят в нея толкова много други предмети, а да изхвърлят вероучението? Нима всички тези предмети, като се почне от гимнастиката и рисуването, които се изучават с по два часа, и се свърши с чуждите езици, които се изучават с по три, четири, дори и пет часа седмично, са по-важни от религиозно-нравственото обучение, по-важни от оня предмет, който има за крайна цел да събуди всичко възвишено и светло в душата на детето и да направи от него колкото е възможно по-съвършен човек? Нима многобройните и разнообразни предмети в нашата учебна прогpама са толкова важни, че за тях могат да бъдат отделени два, три и пет часа седмично, а за религиозното обучение нито един час? Нима е толкова важно за младежта въобще, особено пък за младежта на една земеделска страна със селско население, което прекарва най-голямата част от своя живот във физически труд, да се намаляват в учебната прогpама часовете по вероучение, за да се увеличат часовете по рисуване и гимнастика, както това стана у нас в прогимназиите с програмата от 1922 година?   Нима физическото възпитание е по-важно от религиозно-нравственото, та за първото може да има в нашите училища два часа седмично, а за второто нито един час? Наистина, необходимо е да имаме здраво тяло. Но преди всичко необходимо е да имаме здрав дух. А здравият дух се създава само чрез истинско религиозно-нравствено възпитание и съвършено религиозно обучение. Само това възпитание и това обучение ще може да проясни напълно ума на ученика, да завърши процеса на неговото познание и да обедини чрез жива връзка неговите знания в един хармоничен, цялостен и светъл мироглед, проникнат от непобедима вяра в доброто, един мироглед, без който не е възможен никакъв смислен и ползотворен живот. Само то ще може с най-голяма сигурност да буди висши устреми в душата и благородни пориви в сърцето на младежа, и да затвърди неговата воля в доброто. Затова,религиозно-нравственото обучение трябва да бъде основата на всяко образование и всяко възпитание. Всред многобройните предмети с многото учебни часове то трябва да заема първо и централно място в училищната програма.
   
Това е съществената, решителна промяна, която трябва да се извърши в нашето учебно-възпитателно дело. Във връзка с нея необходимо е да се извършат и ред други промени, които трябва да образуват една цялостна система. Обаче първата и последната цел на всички промени и всички усилия в областта на нашето учебно-възпитателно дело трябва да бъде: създаване нов, положителентворчески дух, който ще може да пресъздаде нашето училище и да превъзпита нашата младеж. Тоя дух може да бъде само духът на истинската религия, само духът на Богочовека Иисуса Христа.   ХII. Противодействието на тъмните сили.   Няма съмнение, че против тоя дух на Христа ще въстане духът на антихриста. Против тоя положителен творчески дух ще се надигне духът на отрицанието и разрушението, ще се надигне духът на вулгарния материализъм, на демоничния атеизъм, набезотечествения социализъм и на безчовечния анархо-комунизъм Духът на материализма, който предразполага към вулгарност и оскотяване, духът на атеизма, който логически води към демонизъм, духът на социализма, който разрушава обществото и унищожава отечеството, духът на анархо-комунизма, който убива човека и събужда в него звяра, тоя тъмен дух на злото е обхванал, за нещастие, мнозина у нас и се противопоставя на всичко добро във всички области на нашия живот. Няма съмнение, че той ще се противопостави и на всички усилия и мерки за обновление на нашето училище и за превъзпитание на нашата младеж. Той ще се противопостави - и се противопоставя вече! - и на религиозното обучение и религиозно-нравственото възпитание, защото чувства, че чрез това обучение и това възпитание сам той ще бъде изкоренен от училището.   Много тъжно е, че тоя зъл дух прониква у някои работници в областта на народната просвета и печатните орани на учителските съюзи. Сега, когато всички просветени и родолюбиви българи съзнават, че нашата младеж, която заблудени и безсъвестни хора тласнаха по гибелни пътища, трябва да се превъзпита и върне на правия път и че най-сигурното средство за постигането на тая велика цел е религиозно-нравственото обучение, само някои печатни учителски органи се противопоставят на тая спасителна инициатива. Несъмнено е, че тези печатни органи изразяват неубежденията на българското учителство, а домогванията на известни лица и организации, които всъщност нямат нищо общо с учителството, с училището и с учебно-възпитателното дело у нас.   Тези лица, които или не са никакви учители, или пък имат само формални връзки с учителството, колкото за да го използват, не само че преследват цели, съвършено чужди за учителството, но и допринесоха със своите дела и постъпки твърде много, за да се унизи у нас учителското звание и да се изгуби вярата в българския учител. За да се види какъв дух прониква някои печатни учителски органи и техните списвачи и какви цели преследват те, ще приведем следната бележка на в. "Зора" (Ст. Загора) по повод на една статия, печатана напоследък в органа на учителския съюз в. ""Съзнание"":
   
"В органа на Учителския съюз в. "Съзнание" (бр. 22) в статията под надслов "Да се молим или да се борим?" се казва:"Учителството е на една страна, а властта на другата и че войната между двете трябва да се води”.
   
"Ние не можем никога да забравим завета на падналите борци. Ние не можем да им изменим”.
   
Тук те спомнят за падналите "борци" през септемврийските събития - метежи - учители комунисти и еднофронтовци, които тогава бяха заловени от властта с пушка в ръка из селата и градовете, стараейки се да насадят и в България съветската власт.
   
В същата статия се нахвърлят върху всички управляющи партии. Те казват: "Почти всички управляющи партии са се стремили да убият борческия дух на учителството. Те са, които влошиха положението, за да победят. Нима можем да се молим на нашите врагове? Само чрез борбата трябва да се наложим на властта".
   
Тия учители забравят, че поле широко за работа има за тях в училището и обществото. Там могат да проявят само просветна дейност, но не комунизъм и партизански бяс. Нека знаят, че всяка власт или партия отдясно не ще им позволи да рушат държавните устои и да развращават младежта.
   
Ако в редакцията на в. "Съзнание" няма никакво съзнание, дълг е на учителството да направи потребното, щото за в бъдеще техният орган да не се излага с подобни анархо-комунистически статии, които могат да увредят на учебното дело и обществото.
   
Тук ще припомним и прословутия позив, който издали на 2 януари 1921 г. някои учители социалисти и в който между другото се казва:
   
"Ние издигаме спасителния лозунг за обединение на народното учителство с братската комунистическа учителска организация в България, което обединение да се извърши над развятото знаме на революцията, над знамето на комунистическия интернационал."
   
Явно е, че в тези думи се разкрива оня зъл, демоничен дух, който по-късно наистина развя знамето на революцията, подпали гражданската война, хвърли брат против брата и проля невинна братска кръв.
   
За честта на нашето учителство обаче трябва да кажем, че грамадната част от него няма нищо общо с тоя тъмен дух на вражда и озлобление, на отрицание и разрушение. То съзнава своята висока мисия и иска да изпълни достойно своя свещен дълг. То се противопоставя на тъмните сили, които рушат всичко възвишено и светло в живота и тласкат към гибел обществата и народите и се бори за тържеството на доброто в човека и във всичките области на живота. Разбира се, че то работи преди всичко за подобрение в областта на народната просвета, където и дългът и всичко му повелява да твори само доброто. То посреща с готовност и реализира добросъвестно всички полезни и творчески инициативи в тая област. Няма съмнение, че то се отнася сериозно и съзнателно и към най-важния, почти съдбоносен въпрос в областта на нашето учебно-възпитателно дело: въпросът за религиозното обучение в нашитеyчилища и за религиозно-нравственото възпитание на нашата младеж. Всички нaши родолюбиви, съзнателни и просветени учители, които носят достойно тежкия кръст на своето благородно служение, признават голямата възпитателна роля на религиозно-нравственото обучение и затова желаят то да се въведе като учебен предмет във всички наши училища. В тоя смисъл са се изказали вече мнозина от тях и на много учителски конференции са взети решения в полза на вероучението.   XIII. Наука и религия.   Абсолютно нищо сериозно и основателно не може да се каже против религиозно-нравственото обучение. Никой човек с ум и съвест не може да бъде против него. Доводите, които се изнасят от някои против него, са взети или от материализма, или от атеизма, или от социализма, или от анархо-комунизма, или по-право едновременно от всички тези нечисти извори, защото в действителност те са едно и също нещо, защото в действителност от тях тече една и съща отрова. Никъде другаде: нито в човешката природа, нито в науката, нито в живота, не може да се намери никакъв аргумент против религиозното обучение и религиозно-нравственото възпитание. Разбира се, ония, които са против такова обучение и такова възпитание, се представят, че говорят от името на науката, от името на свободата на убежденията, на съвестта и пр. Техните аргументи обаче нямат нищо общо нито с науката, нито със свободата, нито със съвестта. Истинската наука, съвършената свобода и чистата съвест изискват като необходимост религията и религиозното възпитание. Против тях може да бъде само невежеството, произволът и нечистата съвест. За никой човек с нормален и просветен ум, със здраво и прояснено чувство нямат никакво значение някогашните легенди, че науката и религията се самоизключвали, че науката щяла да измести религията и пр. Тези легенди, които едно време действаха, а може би и сега още действат, като хипноза над полуобразованите и невежите, са отдавна разпръснати от самата наука и нейните най-велики представители.    Истинската наука и съвършената религия не само че не се изключват, не само че се допълват взаимно, но те са в своята същина неразривно свързани помежду си, тъй, както са свързани светлината и топлината. Науката и религията са неделими в своята същина, при все че всяка от тях има своя област. В глъбините на човешкия дух те се сливат в един висш синтез и образуват най-съвършената форма на вътрешния живот у човека. Тъй както без топлина и светлина не е възможен никакъв живот на земята, не е възможен никакъв пълен съвършен живот за човешкия дух без светлината на науката и без топлината на религията. Науката има всякога нужда от топлината на религията, а религията - от светлината на науката. Науката без религиозна топлина е безжизнена и мъртва, а религията без научна светлина е непрояснена и тъмна. Бляскавите успехи на науката и техниката заслепяват някои и ги карат да си мислят, че науката и техниката са всичко и че те ще могат да заменят дори и религията. Това е едно от най-големите заблуждения, на които човек се отдава в своето самооболщение и своята самозабрава. Човекът може да съществува като човек без всичко друго, но не и без религия, която е същината на човешката природа и абсолютна потребност на човешкия дух. Както топлината е основа на живота в материалния свят, тъй също и религията е основа на живота в духовния мир. Човекът може да съществува без наука и техника, обаче без религия и нравственост - не. Всеки нормален човек с правилен вътрешен живот е религиозен. Разстройство или липса на вътрешен религиозен живот е признак на ненормалност и израждане. Никога досега човечеството не е имало такава голяма нужда от религията, както сега, във времето на една бездушна и мъртва цивилизация, която иска да превърне в машина дори и човека.   XIV. Общата грижа.   Понеже въпросът за религиозно-нравственото обучение се повдига напоследък пак от Св. Синод, противниците на тая инициатива обвиняват нашата Църква, че искала да внесе "клерикализьм" в нашето училите. Това могат да твърдят само ония, които не познават духа и миналото на Българската църква. Справедливостта изисква да се признае, че нашата родна Църква всякога е имала само едно желание и само една цел: да служи предано и себеотречено на своя народ. Тя никога не е искала нищо за себе си, а всичко за своето паство и своя народ. И сега тя иска само едно нещо: да насажда положителен творчески дух във всички области на нашия живот и да работи за доброто на нашия народ. Такъв дух тя иска да се създаде и в нашето училище. И като най-сигурно средство за тая цел тя сочи само религиозно-нравственото обучение.
    
Всеки, който познава нашето близко минало, знае, че нашето училище е рожба на нашата родна Църква. Тя го създаде и отгледа в своята пазва през тежките дни на тъмното минало. То израсна под нейния покрив и с нейни грижи. След като българският народ по зова на своята родна Църква се пробуди от съня на робството и заживя нов свободен живот, Църквата предаде българското училище на грижите на новосъздадената българска държава, като отдели за него една голяма част от своите незначителни имоти. Скоро обаче заблудени хора откъснаха съвсем нашето училище от Църквата и вярата и го поведоха по гибелни пътища. Нещо повече: те настроиха рожбата против майката. Църквата следеше с голяма скръб тези страшни заблуждения и правеше чести предупреждения. И сега тя предупреждава с голяма загриженост и настоява да се вземат всички мерки, които биха могли да ускорят пресъздаването на българското училище и превъзпитанието на българската младеж. Нашата Църква има и дълг, и право да върши това.   Сега българското училище и българската младеж представляват тежка грижа за всички ни. Всички ние сме длъжни да мислим и се грижим за тях. За българското училище трябва да мислят българските родители, които пращат в него своите рожби. За българското училище трябва да мисли българското семейство, което очаква от него закрепване на своите естествени основи и засиляне на своите свещени връзки. За българското училище трябва да мисли и Българската църква, която желае и чрез него да се поддържа у нашия народ най-великата жизнена сила - вярата, и да се увеличават най-великите придобивки на човека - религиозно-нравствените ценности. За българското училище трябва да мисли и българският народ, който очаква от него достойни синове, годни и готови за преданасебеотречена служба на своя род и Родина. За българското училище трябва да мисли и българската държава, която чрез него ще трябва да си приготви верни служители и предани защитници. Българският народ е християнски, и затова никой няма право да му дава езическо училище.   Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и себе си, и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие, и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това трябва да стане по-скоро. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и се извърши с общи усилия от всички ония, които милеят за българската младеж и треперят над съдбините на българското племе.   Архимандрит Борис   1928 г.      



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bdenkov
Категория: Музика
Прочетен: 360190
Постинги: 591
Коментари: 295
Гласове: 278
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930