България била враг на Русия. Това обяви путиновската клика тази седмица, след като включи страната ни в списъка с чужди държави и територии, които „извършват неприятелски действия срещу Русия“.

 

 

Как обаче този „враг“ кореспондира с разследването, разпространено наскоро от "Щаба на Навални" - бунтарската неправителствена организация на Алексей Навални. 

 

 

Накратко, става дума за следното: чрез елегантни и не толкова елегантни схеми, парите за сметоизвозването в Хабаровск - най-големият руски град в Далечния Изток, се превръщат в "камара" скъпи апартаменти, автомобили и ваканционни имоти по нашето Черноморие. Те са собственост на Алексей Изотов - хабаровският "началник" на боклука, съпругата му Екатерина и двете им деца Антон и Мария. Фамилията е  горд "съдружник" в четири фирми, регистрирани в България - “Бешикташ” ООД, “Морски Бриз - 2″ ООД , “Слънцеград” ООД и “Еритон” ООД, чрез които са успели да напазаруват сериозно количество апетитни имоти в гр. Бяла.

 

 

Подобни примери не за първи път се посочват

 

 

от разследващи журналисти у нас и в чужбина.

 

 

Така например, преди време стана ясно, че Василий Кичеджи, вицегубернатор на Петербург и медиен магнат притежава имот във Варна на стойност 2.2 млн. лева. 

 

 

Лъсна името и на депутата Алексей Чепа (свързан с руските служби), който у нас влиза в ролята на крупен инвеститор в солиден апартаментен комплекс край Несебър. Българският му партньор също не е случаен – освен човек на службите, Огнян Бозаров е и... племенник на Тодор Живков.

 

 

Кой знае защо (ха-ха), с имоти у нас се оказват и почти всички бивши руски посланици. Освен този "богоугоден" факт, разследването, направено по проекта Transborder corruption archive (TBCA), разкрива и още нещо: Техни Превъзходителства не са инвестирали лични средства, а са получили недвижимостите си (най-често апартаменти) под формата на подаръци, направени от известни български бизнесмени.

 

 

А съвместните усилия на колегите от „Биволъ“ и “Прозрачност без граници – Русия” откриха, че бившият руски полицейски шеф Тимур Валиулин също е намазал дебело "българската филия": през 2009 и 2011 г. купува евтино два апартамента в гр. Бяла (Варненско), а през 2017 г. ги продава за около 400 000 лева. И всичко това -

 

 

зад гърба на компетентните федерални служби на Русия.

 

 

Това са само част от имената, на по-известните руски инвеститори у нас. Наред с тях, през последните две десетилетия, при това - с активното съдействие на държавата, десетки хиляди руски граждани станаха собственици на имоти в Каварна, Балчик, Варна, Бяла, Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско, Царево, Банско, Разлог и Пампорово.

 

 

Преди дни директорът на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев потвърди "благата вест", че в България наистина има цяла руска колония.  Той бе привикан да  дава обяснения за "руското начало" в издаването на т. нар. "златни паспорти" и не отрече, че интересът на руските инвеститори в имотния пазара у нас е факт. Едновременно с това обаче Янев категорично определи интересът на бившите вече братушки като малък в сравнение с инвестиционните намерения на сертифицираните европейски компании.

 

 

Руският апетит към родното ни черноморие не е от вчера

 

 

Още през 2014 г. имаше данни, че над 300 000 ca имoтитe, зaĸyпeни oт pycĸи гpaждaни в Бългapия, a пapитe, ĸoитo те ca влoжили в тях ca близo 18 млрд. eвpo. Според същите данни, зaĸyпeнитe в Бългapия жилищa oт pycĸи физичecĸи лицa по това време, са пpeвишaвaли дeceт пъти ĸaтo cтoйнocт oфициaлнo пpизнaтитe ĸaпитaлoвлoжeния нa pycĸи ĸoмпaнии в бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa.

 

 

През март  2019 г. София бе домакин на българо-руски туристически форум. В работата му взе участие премиерът на Руската федерация Дмитрий Медведев, според когото тази цифра била значително преувеличена, тъй като руските имоти по българското Черноморие не били повече от 30 хиляди.

 

 

Това озадачи доста наблюдатели, които неслучайно припомниха друго едно изказване – направено  през септември 2016 г. , когато руският депутат в Думата и представител на управляващата партия Пьотр Толстой безцеремонно заяви, че руснаците притежават половината от българското Черноморие и в най-скоро време ще изкупят цяла България.

 

 

Не е лошо да си припомним и наглостта в думите му от онова време „България ще я купим цялата, половината от крайбрежието вече купихме”, а тогавашният зам.-министър на руското правосъдие Сергей Герасимов гръмко обяви, че сънародниците му притежават 300 000 имота в България.

 

 

Разбира се най-скандалната история
е "посветена" на руския анклав край устието на река Камчия, маскиран като детски лагер "Радуга“. Въпреки съществуващите преди 15-20 години конституционна забрана чужденци да купуват българска земя, сделките започват тихомълком, под интимния съпровод на две-три балалайки най-много. 

 

 

Алъш-веришът започва през 2003-2004 г., когато правителството на  Москва започва да изкупува и да комасира де що има частни имоти в района. Големият удар обаче става чак през 2008 г., когато българската държава - в лицето на тройната коалиция и правителството на Сергей Станишев - продава на "СОК Камчия" ЕАД, еднолична собственост на Департамента  по имуществото на правителството на град Москва, близо 80 дка в землището на с. Близнаци, община Аврен. Цената е скандално... мизерна - 9.72 лв. за квадратен метър.

 

 

 

 

Каквито и епитети да употребим за тази "сума", те все ще са бледи. Теренът граничи с един от най-големите и красиви плажове по Северното Черноморие. А справка с цените на околните имоти показва, че "руските земи" са продадени най-малко 50-60 пъти по-евтино.

 

 

Любопитно е да припомним още няколко детайла от историята.

 

 

Дружеството "СОК Камчия" е основано през 2007 година. През 2008 г. в борда на директорите му влиза Станка Шопова, която до 1989 г. е председател на ЦК на ДКМС ( младежката комунистическа организация,нещо като "младежкото ГЕРБ") и близък сътрудник на комунистическия лидер  Тодор Живков. От 2011 до 2018 г. тя е председател на борда на директорите на "СОК Камчия", но едновременно с това си има и "свой" бизнес.

 

 

Като управител и мажоритарен собственик на "Агенция Русия днес" ООД, през 2008 г. Шопова купува и терен в землището на с. Близнаци, този път от 21 декара. Въпреки че цената вече е почти два пъти по-висока, тя пак си остава обидно смешна за потенциалните инвеститори от български произход - около 14 лв. за квадратен метър.

 

 

Договорът за изграждането на комплекса "СОК Камчия" е подписан през септември 2008 г. от тогавашния министър на социалната политика Емилия Масларова. За да улесни реализирането на руската инвестиция, правителството на Сергей Станишев приема "тематично" решение и отпуска

 

 

7.7 млн. лв. за изграждането на 10.5 км магистрален водопровод към комплекса.

 

 

По нелепа ирония на съдбата (уж), детският лагер "Радуга", изграден от "СОК Камчия", е открит през 2010 г. на сакралната дата... 9 септември.

 

 

В края на 2019 г. "братушките" за пръв път официално показаха зъби. Руски сенатори публично коментираха идеята СОК "Камчия" да бъде превърнат в "културно-хуманитарна площадка" за прокарване на руските интереси в Европа, т.е. в Европейския съюз. Това стана веднага, след като руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Съветът за национална сигурност на Русия ще обсъди "в присъствието на президента Владимир Путин" прехвърлянето на собствеността върху почивния комплекс, тъй като ситуацията около него била деградирала и имало дори проблеми със собствеността му.

 

 

Според мерките за решаване на проблема, изготвени от руското МВнР, кметството на Москва трябва да прехвърли на Кремъл собствеността върху базата в курорта Камчия, а издръжката й да бъде поета от държавния бюджет на Русия.

 

 

Какво всъщност сме подарили на руснаците?

 

 

Според одобреният проект, ето какво:

 

 

- Хотелски комплекс “Лонгоз” с капацитет 450 легла;

 

 

- Атриум, басейн, фитнес зала, конферентни зали и др.

 

 

- Детски оздравителен лагер “Радуга” с леглова база предназначена за 600 деца и около 100 ръководители, киноконцертна зала с 600 места и обществен център за клубна и кръжочна дейност.

 

 

- Детски оздравителен лагер “Черноморски” с леглова база за 600 деца и обществен център, включващ зали за кръжочна дейност и концертна зала.

 

 

- Вилно селище “Пирин”, състоящо се от хотелска част и единадесет двуетажни вили с леглова база за 250 човека.

 

 

- Ресторантски комплекс “Кристал” с основен ресторант от 250 места, снек-бар, кафе-сладкарница и пицария;

 

 

- Лечебно-диагностичен и балнеологичен център “Здравец”;

 

 

- Учебно-възпитателен център “Юрий Гагарин”, който се състои от училище, Планетариум, авиокосмически център с музейна експозиция, Музей на славянската дружба, учебни лаборатории, лекционна зала с 250 места, помещения за детско творчество, кабинети по робототехника, спортна зала, телевизионно и радио студии.

 

 

- Спортен комплекс “Камчия”, отговарящ на всички олимпийски  стандарти, включващ лекоатлетическа писта, многофункционално поле, плувен басейн, зали за тренировки, открити игрища за футбол, волейбола и баскетбола,  и други съоръжения.

 

 

- Детски център за културни и художествени дейности и програми “Хамбарите”.

 

 

- Амфитеатър за 2000 зрители (с водни каскади за фон при някои спектакли - бел. авт.).

 

 

Разбира се освен подаръците от държавата, много руски бизнесмени също се възползваха от водената по това време политика на руснаците, за

 

 

масово настаняване на руски фирми и граждани у нас.

 

 

Една част от тях „не пропуснаха“ да осребрят радушната подкрепа за бъдещи инвестиции, като завлякоха доволно количество от капитала на българските банки за грандиозните си проекти.

 

 

За илюстрация на казаното искаме да припомним една публикация на „БАНКЕРЪ“ от март 2018 г. под заглавие „Руски бизнесмени  загробиха 20 млн. лева“. В нея разказахме как дългове за милиони  потънаха в "бетона" на незавършен хотелски градеж в курорта "Златни пясъци"

 

 

„БАНКЕРЪ“ от години следи развитието и на други грандомански проекти, неизменно приключващи по един и същи начин: вземи парите, излей бетона и изчезни!

 

 

Такъв беше и случаят с  изоставения хотелски комплекс на акционерното дружество "Мосстрой - Варна" в курортен комплекс "Златни пясъци", което беше обявено в несъстоятелност заради натрупаните милионни задължения.

 

 

Тъй като винаги е любопитно да се  види  "досието" на този тип фалирали компании, нямаше как да не се опитаме да разберем подробности и за тази.

 

 

Оказа се, че през 2011-а дружеството е създадено като собственост на руските граждани Антония Лескина чрез фирмата й "Надежда-55" ООД и Василий Рибаулин. През годините обаче собствеността му претърпява няколко метаморфози, все свързани с руски граждани. За разлика от парите, неизменно пристигащи от

 

 

офшорни компании, представлявани от български адвокати.

 

 

Самият Василий Рибаулин стана известен по нашите земи покрай връзката му със скандалната фирма “Хермес Солар”, за която отдавна се говори, че е свързана с почетния лидер на ДПС  Ахмед Доган. Това  дружество е собственик още на Сарая и на яхтеното пристанище в природен парк   "Росенец".

 

 

До 18 юли 2014 г. мажоритарен собственик на "Мосстрой - Варна“ АД е Хайрие Хаджийска, секретарката на самозастрелялия се Ахмед Емин, която държи 85% от капитала на дружеството. Бившият  му управител Мустафа Шан е собственик на 5% от дяловете, а останалите акционери са руският гражданин Василий Рибаулин и арменецът Георгий Серопян.

 

 

След това собствеността на дружеството е променена и негов мажоритарен собственик става  28-годишната Снежана Карова - тема, която също е коментирана на страниците на  вестник "БАНКЕРЪ".

 

 

 

 

Много руски "БонБон" по българското море, много нещо. И все за по милион  ...

 

 

Днес обявеното в несъстоятелност дружество е еднолична собственост на "Палма парк" ЕООД, което също е със запорирани дялове. Назначен е и ликвидатор - Роман  Игоревич Еременко. Самото "Палма парк" ЕООД пък на  свой ред е еднолична собственост на фалиралото "Мосстрой - Варна"“ АД.

 

 

Както стана ясно от списъка на кредиторите още преди четири години, така оплетените помежду си компании са успели да натрупат доволно количество дългове, които някак си трябва да бъдат "редуцирани" и "почистени".

 

 

Точно това по всяка вероятност е и задачата на обявените  несъстоятелности. Продажбите с "падащ тренд" със сигурност трябваше продължат дълго, докато се стигне до "приемлива" цена, докато се появи подходящият купувач, който може би ще представлява компания, регистрирана на... Вирджинските острови, за да придобие комплекса за жълти стотинки. И така всичко ще бъде пито-платено.

 

 

Само дето подобни схеми разкриват „методиката“ на руските инвестиции у нас и любезността, с която сме разпродавали държавата си...

 

 

 

 

https://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/ruskite-imoti-vuv-vrajeskata-bulgariia