Колкото повече се развива демокрацията ни и интеграцията ни в семейството на развитите дължави, толкова по-назад във времето разкопават и реанимират опорните точки срещу нашето бъдеще на европейски народ в името на евразийските мераци на нашите бивши (?) руски владетели.

http://ivo.bg/2017/03/30/туркофобията-на-българското-русофил/

Началото на трози процес бе постававето с великата опорна точка 3 март, на която превключи руското влияние у нас с решение на Великото народно събрание след сгромолясването на пряко упражняваното съветско господство с неговия 9 септември. Фундаменталният успех с това превъртане от съветско на руско честване на събитие, съотворено от друга нация като триумф в и над България и българите, но обявен за български национален празник, е на път да бъде затвърден с пренасочване на цялата негативна енергия на българите срещу Турция и турците. И само срещу тях.

Пример от днес ( ако предизборната кампания не ви стига като цялостен епизод от осъществяването на този сценарий): не друго, а Турция ще бъде основен проблем на новото българско управление, пророкува Андрей Райчев, който по честотата на своите телевизионни изяви в качеството на незаобиколим гуру на телевизионно хипнотизираните българи може да се конкурира само с Бойко Борисов.

Вие, драги читатели, не се ли сетихте точно за него и подобията му, когато журналистът от БНТ Бойко Василев обяви миналата седмица да очакваме в коментарското студио на БНТ в деня на изборите да дойдат пак “най-добрите коментатори”? Пак сте познали, нали. И не мислите ли, че такива, като Борисов, няма да си отидат, щом отново и отново се налага да дойдат тези “най-добри коментатори”, лансирани от “най-добрите журналисти”? На това по народному се казва “синджир марка” или “свински черва”, но в държавата на Пеевски, друсана от антитурски страхове като джанка, налазена от Бойко(вците), по-добре да не споменаваме за “свински” неща и за “синджир” ( асоцииран непременно с любимото на робофилите робство, използвано като извинение за доста свинщини в наши дни).

Обречени сме и този път да се съгласим и с тази андрешкова прогноза на Андрей, независимо от провала на доста предишни подобни пророкувания. Имаме причини да сме принудени да се съгласим с нея поради неоспоримите факти.

Както знаем, Турция ни снабдява с най-скъпия турски природен газ , продаван в Европа. Богатата на тази суровина евразийска държава налага монополно у нас баснословни цени. Натрапва ги без алтернатива под зоркия поглед на своите охранители от петата й колона на правата на бивш наш колониален владетел. В резултат на това се задава скок на цените на тока и верижна катастрофа от фалити на български предприятия. А от септември  – и фалит на семейните бюджети на стотици хиляди българи, поробени от скъпотията на парното и топлата вода ( която е открита отдавна, но за мнозина ще се наложи да я закрият с помощта на кранчето, за да не се затрият съвсем ).

Ясно ли е сега, как вековният ни враг се готви да постъпи с нас с типична азиатска жестокост?

Но и това не е всичко. Турция ни осъди миналата година. Наказа ни заради това, цяло десетилетие й плащахме стотици милиони долари годишно за поддръжане в жива кома на мъртвородения, наложен от нейното ядрено лоби в България проект АЕЦ “Белене”. Взе ни по съдебен път още милиард и нещо отгоре долара за удоволствието да си имаме реактор, пореден огромен паметник на вечната ни дружба. Ще го поддържаме в същия скъп режим на излишни разходи по съхраняването му на принципа “ където е изтичало, пак ще изтича” (в джобовете на протурските мекерета у нас).

Нямам преки доказателства, но подозирам също, че грабежът – не на века, а на последните няколко хилядолетия в размер от 4 милиарда лева, осъществен с източването на КаТеБе, ще да е организаран от някое турско мекере през турско КаТеПе. Кой друг, освен проникналата на всички нива в българската икономика, политика , прокуратура, медии и т.н. турска държава, има експертизата и шпионския инструментариум да клати българската държава, за да я сочи за назидание на кандидатите да попаднат под съвременното турско робство? Пък и всяка държава си умира да има дестабилизиран просяк за съсед. Турция едва ли прави изключение.

Освен това, заради европейските санкции срещу списък от турски бизнесмени и политици, поддържащи турската анексия на част от остров Кипър, Турция ни наказа с ембарго на български стоки, от което, ако се вярва на българските политици, сме пострадали тежко. Което е фалшива новина. Защото още от началото на 90-те години, когато Русия ни освободи отново и благодарение на това се освободихме пазарно, Турция ни наложи непосилни такси за традиционно изнасяни на турския пазар стоки – от свинското, до винското. Това ги направи непродаваеми на необятния турски Капалъ чарши, а с цялото си турско нахалство и до днес турците твърдят, че ние сме били виновни, че сме загубили евразийския им пазар.

Но да оставим материалните щети, които търпим от бруталната турска политика срещу България. Какво да кажем за униженията, който ни нанася Анкара? Нейният посланик в Брюксел ни нарече турски троянски кон тъкмо в навечерието на нашата интеграция в ЕС. И се оказа прав- Нинова изцвили обещанието да наложи вето върху европейските санкции срещу Турция, сякаш тя наистина не е анексирала части от Кипър. По-лошото е, че никой в света на се изненада, че арогантният турчин е “познал”- след век и половина турско робство в най-новата ни история, какво друго може да се очаква от нас?

Не е чудно всичко това. Та нали Турция подло ни обяви война през 1916 г. и нахлу в Добруджа, но благодарение на родоблюбивите българи, които не се повлияха от вековните връзки между двата народа, бяха доблестно отблъснати от юнаците на генерал Иван Колев . Турците, обърнати в бягство, платиха с хиляди свои жертви. За което ни отмъстиха през септември 1944 т-та, когато доблестният турски шпионин генерал Иван Маринов, министър на войната с едноседмичен стаж на поста, им помогна да намерят повод да ни обявят война отново и този път без българска пушка на съпротива да гръмне да ни окупират. Окупацията продължи 3 години пряко и още 42 бе поддържана от българските еничари на вероломните ни турски владетели.

Синилата от този турски бич и днес ни напомнят кого трябва да мразим най-много по същия монополен начин върху посоката на омразата, по който ни натрапват свите енергийни доставки и източват икономическите сокове на България чрез дисбаланс в търговията в съотношение 1:10 в полза на бившата ни колониална владетелка, защитаваща тези свои позииции тук с помоща на съвременните еничари, създаващи масови предателски организиции от рода на Национално дружение “Туркофили”. В техните редици е пълно с благодарни на това статукво хора, които пледират за още повече благодарност към комшиите, които са ни освободили от страховете от византийско робство още през 14-ти век, а ние ( все още) не сме им построили нито един паметник на благодарнстта за това благодеяние.

Не случайно на фона на тази обща, но далеч не изчерпателно нарисувана по-горе картина, един руски заместник министър на външните работи напълно справедливо отбеляза онзи ден, че след изборите в България  вече няма нито един глас, който да говори за някаква си руска намеса. И с него ще се съгласим. Прав е, не остана нито един подобен глас: нито в президентската, нито правителствената администрация, нито в “системните медии”, а вече и в парламента няма да има такъв глас. Всички гореспоменати институции в един глас или чрез мълчанието си са впрегнати да ни плашат с Турция, зад което прозира доволната усмивка на руската мечка.

П.С. На читателите, отказващи да разберат сарказма на фактите в текста и желаещи да открият някакво туркофилство в него, няма да мога да помогна. Да не си правят труда да ме приканват – на глупавия и най-добрият лекар не може да окаже първа помощ. Може само да констатира вроденото заболяване и да го остави да си живурка.

Невежетвото, в края на краищата, често се оказва благодатна почва за цъфтежа на личното усещане за щастие сред хората, които не се затормозяват да мислят сложно. А на човешкото щастие не бива да се пречи, освен когато се постига за сметка на цял  народ, дефилиращ като един от най -нещастните на света според международните статистики, които отчитат явлението, но не и причините за него. В горния текст съм се опитал да ги посоча в цялата им шизофренност.