Завинаги... Как нежно тази дума,
награбила в прегръдка любовта,
не пуска я, души я до полуда,
натиска я безмълвно към смъртта.

Завинаги аз тебе ще обичам,
и теб, и теб, и всяка на света,
завинаги пак в тебе да се вричам,
и в теб, и в теб, е моята съдба.

Завинаги оставам твой покорен,
ненужен често роб, в реалността,
завинаги душата съм отворил,
за сродната, едничка на света.

Завинаги в листата ще те търся,
навсякъде, из паркове, градини,
завинаги при тебе ще се върна,
с целувка пак, след толкова години.

Завинаги ще търся, ще намеря,
частица нежност, глътка топлина,
завинаги в сърцето ще постеля,
легло за теб, любимата жена.

Завинаги - красивата измама!
Нима е вечно нещо на света!?
Най-новата любов е най-голяма,
а често си отива с утринта...

Но утрините слънчеви деца са,
повтарят се безкрайно до смъртта,
и всеки ден, щом слънцето залязва,
при мен на пръсти влиза любовта.