Девети Септември - Кошмарът, който разби България.

Няма по-трагична дата в новата българска история от 09.09.1944.
Тя е сравнима само с падането на България под османско робство през 14-и век.
На 09.09.1944 България е насилствено окупирана от чужда (и то православна, славянска!) държава. Веднага започват масови убийства, интерниране в концлагери, всевъзможни жестоки репресии, които с различна степен на интензивност продължават 45 години. На терор и унищожение целенасочено са подложени най-вече образованите и умни хора в обществото, интелигенцията, елита, тоест инакомислещите, прогресивно настроените. Властта преминава в ръцете на диви, невежи селяндури, свирепи рецидивисти и отявлени русофили.
Днес, когато няма цензура, свободата на хората е естествено благо и за пътуване в чужбина не се изисква да си партиен член на БКП и лоялен русофил, всеки има реалната възможност да направи съпоставка с условията на живот и жизнения стандарт в държавите Холандия, Франция, Белгия, Италия и дори Гърция, в които в края на Втората световна война влизат американската или английската армии и които след това остават в зоната на влияние на Западните сили спрямо държавите окупирани от руснаците и при поделението на Европа предадени в зоната на влияние на СССР. Разликата е от небето до земята и е неоспорима дори от върлите апологети на социализма, отявлените русофили и висшите партийни номенклатурчици които винаги пътуват именно на Запад, там пращат децата си да учат, там отиват на лечение, обзавеждат се с качествените западни вещи и автомобили. А за народа предлагаха и рекламираха само руските им допотопни аналози. Демагогията на комунягите е ненадмината. А сега и най-простите бежанци от Афро-Арабия осъзнаха, че където е стъпил руски крак, нормален, свободен и спокоен живот няма. Затова им липсва желание и интерес да се заселят в държава от бившия съветски протекторат, като България, целта им са все богатите и високоразвити, демократични държави от Западна Европа.
По време на войната и след нея нашенските комунисти - русофили действаха като злодеи и терористи срещу България. След 09.09.1944 зверски избиха повече от 30 000 българи и с подкрепата на руските „братушки” силово наложиха система многократно по-зла и ретроградна от фашизма.
Комунистическият "народен съд" – втората най-престъпна организация след самата комунистическа партия, под диктовката на Москва, по грозно скалъпени обвинения издава хиляди смъртни присъди като голяма част от така осъдените предварително са избити без съд и присъда.
За сравнение – Международният трибунал в Нюрнберг, който съди нацистките престъпници, присъжда само 12 смъртни присъди.
Зверствата на българските комунисти отстъпват единствено на съветските, но са тяхно подобие.
Един от известните убийци – изверга Мирчо Спасов, изпълнявал разпорежданията на слугата на СССР Тодор Живков, разказва за убийствата:
"Партията разпореди преди Народния съд да се поизчистят, колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ откарвахме по пет – шест камиона, с поне двайсет души в камион, в радомирските села Върба, Темелково и Батановци, а и на други по-отдалечени места, където ги избиваха и заравяха из сокаците. Повече от 100 нощи пращахме средно поне по пет камиона с обречени ..."
Така престъпно отнемат живота на хора на словото, чиято единствена "вина" е, че са казвали истината: Райко Алексиев, Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Сашо Сладура, Георги Заркин ... Хиляди други са заточени в концлагери, затвори, изолатори и подложени на зверства и изтезания.
Като подарък – за рожденния ден на проруския диктатор Тодор Живков убиват писателят Георги Марков. За да задоволят низките страсти на тиранина - злодей.
Освен чрез убийства, терор и репресии, комунистите и русофилите престъпно унищожаваха духа на народа, волята му за свобода и достоен живот и го принуждаваха на унизително, робско прекланяне пред червените тирани.
България бе тотално зависима и непрестанно ограбвана от Съветския съюз, но винаги със съдействието на българските комуняги - русофили. Националното ни съкровище бе сервилно дарено от тях на руснаците. Магазините бяха празни, липсваха дори най-необходимите стоки, хората се редяха на опашки за всичко, често заставайки на тях от от полунощ за да успеят да купят нещичко, парите нямаха никаква стойност, затова и често ги заменяха с купони, редовно имаше режими на ток и вода, границите бяха най-строго охранявани, но не срещу пришълци отвън, а за да не емигрират от тук българите в посока свободния и богат Запад.
Самият факт, че след 1989 всички комунисти и техните наследници първи се втурнаха да стават капиталисти, да пътуват, следват и търгуват на Запад, показва колко долнопробна, цинична и лицемерна е била тяхната близо половин вековна идеология и неограничена власт.
А България остави убийците , своите мъчители и грабители без наказание. Криворазбрано великодушие и милост! България прояви неоснователна човещина спрямо тях, а това беше безкрайно несправедливо за десетките хиляди жертви, потърпевши, интернирани, ограбени и опозорени българи, на които настоящето и бъдещето бяха най-нагло и безцеремонно отнети от комуняги и русофили. Но те, наследниците на репресивната комунистическа партия, не осъзнаха че им е опростено по някакъв начин, че им е предоставен незаслужен шанс да продължат да живеят и командват в България. Те смятат, че България им е бащиния защото са успели да я подчинят, ограбят, предадат и унищожат. За България обаче те винаги ще бъдат проклети и нежелани, както османските поробители. А прошка и милост към поробители не трябва да има!

И откога книги от 1983 година се считат за достоверни по тази тема?

Всеки нормален човек е загрижен първо за задравето на децата си и тяхната безопасност, а онези ги повели по горите, но пък от друга страна кой е казал че те са нормални или пък човеци?

За съжаление старото поколение е пренесло червената зараза и на сегашното поколение. Онзи ден случайно попадам на ВВТ и предаването на Тадъръкова, която не понасям /както и цялата кърваво червена телевизия на Манджуков/, но се спирам изумен, защото темата на предаването е трябва ли да се събори паметника на Митко Палаузов. Събеседник е някакво абсолютно невзрачно същество от неизяснен пол, което прилича на комсомолско активистче-зубрач от 7Б клас, випуск 1984 г., което говори че партизаните били светли хора и за привличане на повече младежи към антифашистката идея... Мисля си, че това дете горкото дори не знае колко всъщност е зле. Неговите родители поне ядоха едно време от евтиния салам, а то я кара само на техните изопачени спомени, т.е. става въпрос за тежък случай на промит мозък /доколкото е останал такъв или въобще го е имало/.
Убеден съм, че няма нормален човек, особено 20 годишен, който да споделя червените идеи и да не произлиза от семейство на номенклатурчици, партийни работници, военни, ДС и прочие свързани с тогавашната власт привилегировани. Ако има такива те са едноцифрен процент, което в никакъв случай не прави нещата по-добре.

Нямам нищо против да си прехвърлиш всички публикации от дата-бг в блога, но ако може, да не са по 20 една след друга. Едва ли и на теб ще ти е приятно да търсиш като ненормален някой друг да не би да е написал и той нещо покрай теб?