Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2022 20:40 - Из Божествената песен (Бхагавад гита) - из 2-ра глава (продължение)
Автор: lightbody777 Категория: Други   
Прочетен: 2799 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.09.2022 20:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Така пише ...
в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна...

37 Ако загинеш — ще стигнеш Небето, ако победиш — ще владееш Земята. Затова въстани, Каунтея, с твърдо решение да се сражаваш!

38 Приемай еднакво радост и мъка, победа — както и поражение. С покой в душата започвай боя. Така ти няма грях да извършиш.

39 Чу мъдростта според сантхя — Знанието. Сега я чуй според йога — Пътя. Слят с мъдростта, ти ще бъдеш свободен — своите кармични окови разкъсал.

40 По Пътя на йога всяко усилие следа оставя. И зло не носи. Дори малък напредък в тази посока от голям страх те освобождава.

41 Ако умът е установен в Пътя. той е единен, о, Курунандана. Но разнородни, безбройни мисли ражда умът, който няма насока.

42 Много безумци не виждат Пътя, но с цветисти слова хвалят ведите. Сляпо към текста им се придържат и казват: „Друго не съществува!“

43 Те стават роби на своите желания и похотливо мечтаят за рая, но към прераждане кармата тласка. Те правят жертви за тленни богатства.

44 Умът, пленен от техните думи, тленни наслади и власт жадува. Такъв ум не е вглъбен в самадхи, не е спокоен, единен с Едното.

45 Надмогни трите природни сили — предмета на ведите. Отвъд илюзията, над двойствени чувства, и необвързан от притежания — пребъди в атмана (духа).

46 Колкото кладенецът е нужен, където се леят реки изобилни, толкова всичките веди са нужни за просветления — стигнал до брахмана (Първоизточникът на всичко).

47 Насочвай ума си към действието — но никога към плодовете му. Не си поставяй за цел плодовете! Не се привързвай и към бездействие!

48 Бъди от пристрастия необвързан. В йога укрепнал — върши делата си еднакъв пред загуба или сполука. Защото йога е равновесие.

49 Действие, вършено за отплата, е нисше спрямо йога на разума. Търси убежище само в разума: търсещите плода са нещастни.

50 Който се слее приживе с разума, е над делата — добри и лоши. Затова устреми се към йога: йога — това е мъдростта в действието.

51 Мъдрите, съединени с разума, изоставят плода от делата си. Скъсват веригата от прераждания и в неизменен покой се спасяват.

52 Когато твоят разум преплува тъмния океан от заблуди, тогава ти ще бъдеш оттатък всички древни и бъдни писания.

53 Когато умът ти, дълго възбуждан от разни учения, стигне покоя на съсредоточаването в самадхи, това е йога — единство с Едното.

Арджуна каза:

54 А какъв е на вид, о, Сияйни, установилият се в самадхи? Този, който владее себе си, как седи, как говори, как ходи?

Върховносияйния каза:

55 Който отхвърли всички желания и открие в сърцето си атмана и във него, чрез него се радва, този е съвършеният.

56 Този, който не трепва в неволите — нито в радостите ликува, който от страст, гняв и страх е свободен, него наричат мъдрец в равновесие.

57 Който към нищо не е привързан и нито хвали, нито проклина земния грях и благата тленни, той обладава ум в равновесие.

58 Който от плътски наслади отдръпва сетивата си, както в опасност костенурката скрива главата си, той обладава ум в равновесие.

59 Всички сетивни наслади умират, ако не храниш с тях своето тяло. Но твойта жажда за тях не умира, ако нямаш очи за висшето.

60 А сетивата се будят безспирно и поразяват, о, Каунтея, дори устременият ум на мъдреца, дори ако той се съпротивява.

61 Нека смири сетивата в съзвучие: за вглъбяване нека му бъда аз висша цел. Овладял сетивата — той обладава ум в равновесие.

62 Който в сетивния свят се вглъбява, скоро привързване ще изпита. Всяко привързване ражда желание да притежаваш. А то — гняв поражда.

63 От гнева безразсъдство се ражда. А от него — разстроена памет. Без памет разумът се разрушава: това е пълното разрушение.

64 Който отхвърли всички желания и сред сетивния свят се движи, но подчини сетивата на атмана, той ще получи мир и блаженство.

65 В този мир изчезват страданията. А когато човекът потъне в радостно чувство — веднага умът му покой постига и равновесие.

66 Няма разум в неовладелия се —  без разум няма съсредоточаване, без него — покой не може да има. Как без покой ще постигнеш щастие!?.

67 Ако умът се окаже зависим от сетивата, които блуждаят, страстта отнася зрящия разум, както бурята кораб отнася.

68 По тази причина, който от плътски сетивни предмети сетивата напълно оттегли, той обладава ум в равновесие.

69 Където е нощ за съществата, уравновесеният се пробужда. Това, в което са будни всички, е тъмна нощ за зрящия мъдър.

70 Покой чувства този, в когото идват всички желания, както реките в океана текат — но не го препълват: Неизменен стои пред желанията.

71 Който, свободен от всички желания, с ум неизменен света приема без чувство за „аз“ — без гордост и алчност той покоя постига.

72 И тъй — постигнал в себе си брахмана, човек остава отвъд заблудите. Ако в предсмъртния час го почувства — ще пребъде в Покоя на брахман.


Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва втора глава, наречена ЙОГА ЧРЕЗ РАЗМИСЪЛ



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lightbody777
Категория: Други
Прочетен: 176067
Постинги: 113
Коментари: 99
Гласове: 334
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031