Имаше във Варна едно простичко момченце с прякора Ванко-Муча.
Но сестра му работила на Златни Пясъци.
Някакъв Западно Германец се сдушил с нея и решил да се ожени за нея и да я вземе да живее при него в Западна Германия.
КОЙТО ПОМНИ ОНЕЗИ ВРЕМЕНА,
ЗНАЕ, ЧЕ ТЕЗИ НЕЩА НЕ СТАВАХА САМО ПО ЛЮБОВ,
А СЕ ИЗИСКВАШЕ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ОРГАНИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ОРГАНИТЕ И Т.Н.
Както и да е може и да не са участвали органите на органите,
но без решаващото участие на органите не можеше да се излезе в чужбина даже и по любов и с брак, но и такива неща макар и много трудно ставаха и когато станеха ЦЯЛАТА РОДА НА ИЗЛЯЗЛАТА В ЧУЖБИНА БЪЛГАРСКА МЛАДОЖЕНКА, СТАВАХА "НАШИ ХОРА" И ЗАПОЧВАХА ДА РАБОТЯТ ЗА ОРГАНИТЕ ПО МАЛКО ИЛИ ПО МНОГО, КОЛКОТО ИМ СТИГА УМА И СПОСОБНОСТИТЕ И НА ТЯХ И НА ОРГАНИТЕ.
И Ванко-Муча стана изведнъж Ванко-Тариката, започна да се носи с дрехи и маратонки от Западна Германия и всеки умираше от завист за парцалките и дрънкулките му и популярните мацки започнаха да се въртят около него защото ТОЙ БЕШЕ ПОВИШЕН ОТ ОРГАНИТЕ В РАНГ, ПО-ГОЛЯМ ОТ ОБИКНОВЕННЕН ТЪП БЪЛГАРСКИ БЕЗПАРТИЕН (КРЕПОСТЕН СЕЛЯНИН)
Дошли промените и Ванко (вече Тариката) който едва изкрета през прогимназия и гимназия (ако е изобщо завършил нещо) СЕ ОКАЗАЛ ГОРД СОБСТВЕННИК НА ДОСТА ГОЛЯМА ДОХОДНА ЗАГРАДА В ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ, КОЯТО НОСИ ОТ НАЕМИ ПО 250,000 - 300,000 Западно Германски марки на месец ли е било или на година не знам със сигирност.
И ВАНКО-ТАРИКАТА ЗАПОЧНАХА ДА ГО НОСЯТ НА РЪЦЕ И ДА ГО ПРЕВЪЗНАСЯТ КАТО НОВА ЗВЕЗДА НА НОВОИЗЛЮПЕНИЯ БЪЛГАРСКИ ЧАСТЕН БИЗНЕС.
Никой даже не се замисли как така едно скромно и простовато момченце което едва е изкретало през прогиманзия, ИЗВЕДНЪЖ НАМЕРИ ТОЛКОВА УМ И ЗНАНИЯ ДА ВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН БИЗНЕС И ТО С СТОТИЦИ-ХИЛЯДИ ЗАПАДНО ГЕРМАНСКИ МАРКИ И ДАЖЕ МИЛИОНИ И ДА СЕ СПРАВЯ С ПЕРСОНАЛ ПОДДЪРЖАЩ ТАЗИ ГОЛЯМА СГРАДА, ПРАВНИ ВЪПРОСИ, НАЕМНИ ДОГОВОРИ НА НЕМСКИ, ДОГОВОРИ ЗА РЕМОНТИ, ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ В ГЕРМАНИЯ И БЪЛГАРИЯ И Т.Н.
На никой не му мина даже през главата,
ЧЕ МОЖЕ ДА Е ПОСТАВЕНО ЛИЦЕ НА НЯКОКОГО?????
И този НЕИЗВЕСТЕН НЯКОГО, да си го поизползва известно време и после да се оттърве от него.
Но след няколко годишно щастливо царуване, един слънчев ден съседите по апартамент на Ванко-Тариката, които не го били виждали от около два месеца и мислели, че е в Западна Германия,
усетили един много неприятен мирис да излиза изпод прага на апартамента на Ванко-Тариката и се обадили на Полицията да дойде да види какво става в този апартамент, да не би да му е умряла котката, кучето или продуктите в хладилника му да са започнали да се разлагат?
Пристигнала Полицията отворили вратата и какво да видят Ванко-Тариката бил застрелян, заклан или на прост език УБИТ преди около два месеца и мършата му се разлагала.
ТА И ИСТОРИЯТА НА ВСИЧКИ ГОЛЕМИ И МАЛКИ БИЗНЕСМЕНИ НА РАННИЯ ПРЕХОД Е ПОДОБНА - ПОСТАВЕНИ ЛИЦА НА НЯКОЙ СИ, КОЙТО ПРЕДПОЧИТА ДА ОСТАНЕ АНОНИМЕН, В СЯНКА И ЗАД КУЛИСИТЕ НА СЦЕНАТА.
А героите на сцената на трагедията "Прехода" написана съвместно от ДС и КГБ, се търкалят мъртви на сцената в края на всеки акт на пиесата.
Публиката ръколяска и се покланя на изнасяните от сцената трупове.
И започва акт следващ на пиеската "Прехода" - на сцената излизат нови бизнесмени, и на тях някой им дърпа конците зад сцената и в края на този акт, и те зе търкалят мъртви по сцената и т.н.

Още при първата есенна студентска бригада ме съсипха от работа като товарач на касетки с ябълки по 8-10 часа на ден.
Казваха, че ще ме сменят другата седмица, но така и не ме смениха.
В края на първата седмица започнах да имам болки в кръста, но ми казаха, че сам съм си бил виновен, защото имало начин за вдигане на касетките при който краката и тялото поема голямата част от тежестта и кръста не се засяга - аз съм вдигал касетките като съм използвал кръста си.
Както и да е съсипваха ме от работа всеки ден и единственното нещо което исках в края на деня беше да си легна и да спя.
Но ми бяха дали легло с една изтърбушена пружина и в него спях като в хамак и докторите на селото казаха, че и от това имам болки в кръста. Сложих дъски под дюшека да спя на равно, но не помогна много.
Накарая една сутрин бях като парализиран и ме можах да стана от леглото. Отведоха ме в лечебницата и от там в града и се оказа, че имам дископатия. Болките утихнаха за около два месеца, но от тогава започнах да бягам на бригада на Златни Пясъци, защото имаше едно постановление, че ако работиш в сезонния туризъм те освобождават от бригада.
Не беше кой знае какво цвете, но поне имаше чист въздух, вода за пиене когато и колкото си искаш и храната в стола макар и не кой знае колко добра, не беше "компот от сланина", който ни даваха на студентските бригади. И най-простия общ работник на Златни Пясъци беше 1,000 пъти по-интилигентен от ръбатите картуни които ръководеха студентските бригади.
Та изкарах 4 години в сянката на големите играчи на Златните и чак към края се научих да правя по малко пари и то не кой знае колко и то с работа.

Ето как посещавахме Италия
когато зандана НРБ беше опасан с непроницаеми граници и ако се опиташ да излезеш от НРБ-то "ДОБЛЕСТНИ" ГРАНИЧАРИ НИ СТРЕЛЯХА КАТО ПАДПЪДЪЦИ ЗА 5 ДЕНА ДОМАШЕН ОТПУСК

Разиня - 1965 год. - Френско - Италианска комедия в стил " Роуд - Мови "