Тодор Живков се страхувал да не убият и сина му като Людмила

 

През ноември 1982 година Тато бил на смъртно легло. Простуда или нещо друго от съмнително естество го тръшва жестоко още докато е в Москва за погребението на Брежнев. Тогава се усещал полъха от идването на Андропов и според свидетел на онова време, близък на Владко, Тато бил на тръни. Май опасенията му не били напразни, защото внезапната простуда приличала на приближените му на нещо друго. Така или иначе, макар и лекуван в Москва, той се върнал в България, но бил много зле. Вдигнал 39-40 градуса температура. Нареждал на Владко неща, които трябвало да свърши. Опасявал се страшно, че синът му е в опасност. Знаел, че най-вероятният човек, който щял да заеме мястото му, бил Александър Лилов. Затова бързал да мобилизира свои приятели и близки, които да попречат сина му да не бъде ликвидиран. Желанието на Първия било Милко Балев да го наследи на поста. На сина си не дава да заема никакви постове. Съветва Владко: „Караджов, вижте с него какво ще правите. Той трябва да застане начело на тази работа с твоите врагове! „Този е всъщност човекът, чиито спомени от онова време разкриват този малко известен епизод от живота на Живков, семейството и обкръжението му в интервю за „Шоу”.

Според Константин Караджов, близък приятел на Владимир, Тато считал за най-страшен враг Александър Лилов. От него се страхувал да не очисти сина му. Вторият опасен човек след Лилов според него бил Чудомир Александров.

Кой е Караджов и защо изнесеното в интервюто е интересно и показателно като такова, което е направо от извора. Константин Караджов е родом от София, набор 1940 г. През 70-те години е бил кмет на Димитровски район в София. Много близък на Владимир Живков, както се спомена, но независимо от това през 1982 г. е уличен в злоупотреби и тикнат в затвора. Една година след като излиза от затвора, отново е на мушката на правосъдието – на българското, тъй като негов съкафезник от затвора го обвинява на магнетофонен запис, че е замесен в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори В записа се „разкрива”, че Караджов трябвало да даде 1 млн. долара на Али Агджа. Новината стига до италианския вестник „Ил Джорно. Италия подновява делото за „българската следа”. У нас приближеният на фамилията Живкови е призован в Главно следствено управление за показания. Макар да е изпатил здраво по времето на соца и Тато, той не храни лоши чувства към тогавашния си приятел Владко Живков и дори жари, че врагове са разбили клана Живкови. Особено го дразнел фактът, че всички били накарани да мислят, че синът на Живков е пияница. Караджов свидетелства, че той пиел само бира, марка „Будвайзер” и нищо повече. Никога не се напивал и бил добродушен, тих и дори скромен.

Разказът му свършва с това, че тогава Тодор Живков оздравял и не посегнали на сина му. Но пак се е страхувал да не се повтори историята с Людмила. За възможността тя да е била отровена, Караджов намеква, като в тази връзка разказва, че в такива случаи се пипа с кадифени ръкавици. Така,както е станало с Георги Димитров, в чекмеджето на болничната стая в Москва на когото намерили живак и това го убило постепенно. За това пък според Константин Караджов бил виновен Сталин.

http://www.razkritia.com/66626/%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8/
 

На мен няма да ми липсва нито един от тях. Доколкото знам целия народ разсъждава така.

Все още не е доказано, че Людмила е била убита и едва ли някога ще стане. Защо е бил толкова убеден, че е убита?

По високите етажи на властта винаги витае смърт. За това всеки трябва да си направи точна сметка, на кое държи и кое не му е чак толкова важно.

Тодор Живков бе толкова мнителен и подозрителен, че даже ако видеше няколко души от ПБ или ЦК, по-често да говорят помежду си, камо ли да си ходят на гости ... и всички вкупом отпътуваха от власта

Лека му пръст на човека! Вече го няма.

Ако аз имам толкова охрана не бих се страхувал от нищо. Пиле не можеше да прехвърчи, комоли човек.

Владко сам действаше срещу себе си. Малко хора могат да понесат толкова алкохол.

Никой не убива безобидни хора като Владимир. Има ли пиене и мезе, друго не му трябва.

Нормално е баща да се притеснява за сина си. При това не е нужно да са някакви големци. Просто родителска загриженост.

Изглежда на някои хора все още им липсва комунизма. А разни твърдят, че 45 години cтигали.

Караджов е роден 1940 г., а Владко 1952г. Близък приятел, пълни глупости. А Владко, че редовно се напиваше и правеше зулуми го знаехме всички негови връстници. Колкото и да е странно, той си избиваше срамежливостта с алкохол и ставаше садист, а иначе е заемал и министерски пост за срам на Блъгария

"Изглежда на някои хора все още им липсва комунизма. А разни твърдят, че 45 години cтигали."
Не забравяй че до момента са вече 65 и пак не им стигат !

НЕМАШЕ ,ДА Е ГОЛЕМА ЗАГУБАТА.......!!!!!
ОПРЕДЕЛЕНО.......АМА НЕ ВИЖДАМ ,КОЙ ДА ГО Е ИСКАЛ....!

НАИВНИЦИ!!!!
ГАРВАН,ГАРВАНУ ...ОКО ВАДИ ЛИ, БЕ....??!
ТЕ СИ ЖИВУРКАТ И СИ ЖИВУРКАХА ,ЧУДЕСНО.......АМА ,СЕГА СЕ ПРАВЯТ НА "РЕПРЕСИРАНИ"!
ЕГА ,НЕКОЙ ИМ ПОВЕРВА.....
НЕ,НАМ.....НЕ,НАМ.......!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Част от един разказ за онова време, 69 срещу 70- та година.
""" Есента бяхме заформили една компания. Момичетата бяха от нейния клас. Тя, Анна-Жени, моят приятел Хари си падаше по нея, стърчеше една глава над него, наистина голяма двойка. Също и двете хубавици на гимназията, Красимира Цветкова и малката Краси. Цветкова яко движеше с Ашо Тодоров, сина на Станко, вторият след вожда. Посрещането на Новата 70-та година осма гимназия се беше изсипала на улица “ Оборище”- на гости у Вовата Живков, баща му беше осигурил яки мезета и пиене. Към един и половина двете Красимири кацнаха у Хари да доизкарат празника, ние не се подведохме с тълпата. Всички са пияни и драйфат навсякъде, през смях ни казаха те. """