Упорито твърдят, че сме били навлезли в ерата на постидеологическото общество. Oттам и това “няма ляво, няма дясно“. Не било израз на желанието да се унищожи паритетната система на демокрацията, не било и защото така се разчитало на повече избиратели, ами заради мейнстрийма и съвременната прогресивна парадигма. А тя е колкото либерална, толкова и марксистка - традицията, семейството и моралът са обявени за буржоазни стигмати. За преборилите се с историчността и двоичността в развитието нео...исти, алфата и омегата са мулти културализмът и джендър идентичността. В техния вариант на общество, ние живеем в епохата на новото Просвещение, в което човек до такава степен е овладял силите на природата (в това виждат квинтесенцията на прогреса), че дори биологичният му пол е въпрос единствено на личен избор.

Тук обаче възниква апорията, хем да твърдиш, че си успял да се справиш с природата, хем на нея да не ѝ личи особено, че това е така. Трябва, следователно, за достоверността на “прогреса“, на всяка цена да защитиш тезата, че ти си този и никой друг, от който зависи дали, примерно, ще караме през зимата ски или ще плажуваме. И тук на помощ се притичват зелените човечета. Не тези от Крим, разбира се, а едни други, макар и не по-малко червени от тях. Поклонници едновременно на Русо (назад към природата) и Прекрасния нов свят, в който, колкото по-малко се диша и пърди (извинявам се за директността), толкова повече прохлада за Пукет и Бахамите и сняг за родината на Грета и децата с откраднато детство ще има. Пък ако от яхтите със соларно захранване, с които отговорните сред нас ще пресичат отсега нататък океаните, изпадне някой и друг звонков еквивалент, толкова по-добре, ще е пример за социално предприемачество. Остава само да се убеди целокупното човечество, че климатичните промени са самата истина, а справянето с тях е пътят за живот в съгласие с овладяната природа. Което звучи почти метафизично, но в крайна сметка се свежда до обещанието земният Апокалипсис да не изпревари отвъдният.

Не знам доколко една система може да бъде едновременно цяло и част на един от компонентите си без това да звучи сюрреалистично, но знам, че опитите за пакт (дийл) с утопиите на “инжениращите“ датират отпреди влизането на Зелените в Европарламента. Открих съоветния цитат, за което: "Ние се съгласяваме, че отделянето на човечеството от природата, от пълнотата на живота води към гибел на човечеството и гибел на народите. Само по пътя на реинтеграция на човечеството в пълнотата на природата ще направи нашите хора по-силни. Това е фундаменталният смисъл на биологическите задачи на нашия век. Самото човечество вече не се явява центърът на мисълта, а по-скоро на живота в цялост... Този стремеж за съединяване с цялата съвкупност на живота, със самата природа, в която сме родени, е дълбокият смисъл и истинската същност на национал-социалистическата мисъл" /Ернст Леман, професор по ботаника, определящ национал-социализма като "политически приложна биология"/...

Вярно, тук се споменава за социализма в националното му измерение, докато днешните почитатели на “социалното“ боравят с глобалните мащаби, но пък не може да се отрече, че именно приложната биология разбирана като екология и използвана по политически подбуди от социалните инженери, води до същата дълбока “смисленост“, която откриваме и в цитата.

Навлезли сме в последното, съдебното време. Скоро ще дойде възкресението и новото начало. Последното време може да се приеме и като постидеологическо време. Има две ясно очертани линии - Бог и всички идеологии и църкви и религии, срещу него.